Р Е Ш Е Н И Е № 209
София, 03.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1405/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение № І-81/14.07.2011 год., постановено по гр.д. № 912/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1329/11.03.2011 год. по гр.д. № 1858/2010 год. на Бургаския районен съд , в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Б. Б. от [населено място] сумата от 8 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан , ведно със законната лихва , считано от 12.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.
Касаторът застъпва становище , че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените от ищеца вреди.
Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от В. Б. Б. неимуществени вреди бъде намален.
Ответникът по касация В. Б. Б. от [населено място] , оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Представя и писмена защита чрез адв. Д. П..
С определение №482/29.03.2012 год., постановено по делото касационното обжалване е допуснато по правния въпрос относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в редица решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер / Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./служебно известни на съда/, като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е , че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства , с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ , от който произтича отговорността на държавата.
По касационната жалба :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 388,ал.1 НК за това , че като старши полицай на наряд, поради непредпазливост, не е изпълнил задълженията си по служба – чл. 51,ал.1,т.1 и т.2 и чл. 52,ал.1,т.1 и т.3 от ЗМВР и чл. 109,ал.2,т.17 във вр. ал.1 от Инструкцията за патрулно- постова дейност на МВР и от това са произлезли вредни последици, по което същият е бил оправдан с влязла в сила на 12.09.2008 год. оправдателна присъда .
При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел обстоятелството, че ищецът е преживял силен психически стрес , особено поради обстоятелството, че обвинението е било повдигано на два пъти от прокуратурата.Прието, че този стрес е бил значително по- голям предвид обстоятелството, че ищецът е бил полицай, служител на органите на МВР и наказателното преследване е несъвместимо с това му качество, както и че повдигнатото обвинение се е отразило на професионалната му кариера, доколкото е бил дисциплинарно уволнен.При условията на чл. 272 ГПК въззивната инстанция се е позовала и на мотивите на първоинстанционния, съд, относими към определяне размера на обезщетението.
При определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е взел предвид , че обвинението по което ищецът е бил привлечен, не е за тежко престъпление по см. на НК.Наказателното производство в двете му фази досъдебна и съдебна е приключило в рамките на една година. По отношение на него не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража”. По време на воденото срещу него разследване същият е участвал само в едно следствено действие – привличането му като обвиняем и разпит в това му качество. Съдебното производство е приключило само в едно заседание като прокуратурата е прекратила наказателното производство и е внесла делото с предложение за освобождаване от наказателна отговорност.Изцяло необосновани са изводите на въззивният съд относно отражението на воденото наказателно производство върху професионалната кариера на ищеца. Данните по делото сочат, че във връзка с извършеното нарушение на служебните задължения на ищеца, за които е бил подведен и под наказателна отговорност, е било образувано самостоятелно дисциплинарно производство, приключило с дисциплинарно уволнение. Именно наложеното дисциплинарно наказание, а не наказателното производство е прекъснало професионалната кариера на ищеца в органите на МВР. Същевременно не може да се приеме, че образуваното дисциплинарно производство е последица от образуваното наказателното такова, доколкото става въпрос за различни видове отговорност.
При съобразяване на тези допълнителни обстоятелства , Върховният касационен съд намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 2 000 лв. До този размер обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. За разликата от 2 000 до 8 000 лв., решението следва да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и съгл. чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата следва да заплати на В. Б. Б. разноски / заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция / в размер на 125 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І-81/14.07.2011 год., постановено по гр.д. № 912/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1329/11.03.2011 год. по гр.д. № 1858/2010 год. на Бургаския районен съд , в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Б. Б. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан за размера над 2000 лв. до 8 000 лв. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Б. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 2 000 лв. до 8 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Б. Б. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на В. Б. Б. разноски в размер на 125 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: