О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 711
София, 02 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1935/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Г. З. чрез адв. Л. С. против решение от 16.12.2013 год. на СГС, ІІІ г отд. по гр.д. № 3033/2013 год., с което е потвърдено решението по гр.д. № 48458/2012 год. на Софийския районен съд , І ГО, 29 състав, с което осъжда Г. И. З. на осн. чл. 249,ал.1 изр.1-во ЗЗД във вр. чл. 233,ал.1, изр.1-во ЗЗД да освободи и предаде на И. С. К. държането на недвижим имот – апартамент – предмет на договор за заем за послужване от 2000 г. и са присъдени разноски.
В представеното Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Допустимо ли е въззивно решение по иск за връщане на вещта, предмет на договор за послужване , постановено по нередовна искова молба , в която не се сочи кой и кога е предал вещта .
Посочено е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.4 на ТР №1/17.07.2001 год., според което когато въззивният съд за пръв път констатира нередовност на исковата молба, е длъжен да я остави без движение с указания за отстраняване на нередовностите. В случая твърдяното противоречие не е налице , доколкото исковата молба не е нередовна досежно нейната обстоятелствена част в частност посочено е кой и кога е предал вещта.
В. като втори въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК няма характер на такъв, а на оплакване за неправилна квалификация на предявения иск , което съставлява касационно оплакване за нарушение на материалния закон/ чл. 281,ал.1,т.3 ГПК / и може да бъде разгледано в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.Характер на касационно оплакване за допуснато процесуално нарушение, а не на правен въпрос, има и твърдението , че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не е изложил в решението си съображения защо не кредитира показанията на свидетелите на ответника за осигурен достъп.
Въпроса за характера на договора за заем за безвъзмездно послужване и за това кой би могъл да бъде заемодател по него не е решен в противоречие с цитираната и представена практика на ВКС . Обстоятелството , че заемодателят в случая се явява и собственик на заетата вещ по никакъв начин не е обусловил неправилност на решението.Това обстоятелство не е било предмет на изследване доколкото по него по делото не е имало спор.Вярно е , че за да има валидно сключен договор за заем за послужване не е необходимо заемодателят да има обезателно качество на собственик на заетата вещ / както правилно е прието в решение №1168/2008 год. по гр.д. №4979/2007 год. на ВКС, V г.о. на което касаторът се позовава/ , но това само по себе си не изключва възможността заемодателят да е и собственик на заетата вещ /.Не става ясно в какво се изразява противоречието на обжалваното решение с другите цитирани във връзка с този въпрос решения № 299/2004 год. по гр.д. №556/2003 год. на ВКС, ІІ г.о. и Р №258/2003 год. по гр.д. №922/2002 год. , V г.о.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. намира, че не са налице предпоставките за закона за допустимост на касационното обжалване поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2013 год. на СГС, ІІІ г отд. по гр.д. № 3033/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: