О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София , 06.02.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дeвети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4970 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Б., срещу решение от 17.04.2013г., постановено по в.гр.д.№162/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.12.2012г. по гр.д.№3213/2012г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявените от В. Б. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.242, вр. чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Б. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното уволнение на В. Б. С. за неявяване на работа от06.06.2012г. за повече от два последователни дни, наложено със заповед №8/03.07.2012г. на управителя на [фирма] и за уважаване на исковете с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно поради нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че въпросът: „приложима ли е разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ когато обясненията на работника не са били дадени и изслушани по негова вина” е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №137 от 02.03.2010г. по гр.д.№20/2009г. на ВКС, ІVг.о. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, който е приел, че в случая не е доказана вина на ищеца за неизслушване, съответно недаване на обяснения от негова страна на работодателя. Правилността на този извод не може да бъде проверяван в произвоството по допускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 150лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2013г., постановено по в.гр.д.№162/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА „Аквамонт“, [населено място], да заплати на В. Б. С. сумата 150лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: