О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 22 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1739/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Д. Ш. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Х., чрез процесуален представител адвокат В. П., против въззивно решение на Окръжен съд-Хасково № 496/4.12.2013 г., постановено по гр. д. № 792/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Свиленград № 235/20.09.2013 г., постановено по гр. д. № 867/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Ш. Д. против Агенция „Митници”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като счита, (е съдът се е произнесъл по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Формулирани са следните въпроси, уточнени от касационната инстанция: 1. При предявен иск за оспорване законността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на искане или възражение за нищожност на административен акт /в случая заповед за утвърждаване на щатното разписание/, който е преюдициален по отношение на главния иск, длъжен ли е гражданският съд, който решава трудовия спор да се произнесе по него или следва да го изпрати по компетентност на административен съд и до произнасянето по него да спре разглеждането на трудовия спор; 2. Следва ли заповедта по чл. 312, ал. 1, т. 12 КТ да се мотивира; 3. Длъжен ли е бил работодателят да извърши подбор при уволнението на ищеца от длъжността „старши митнически специалист” в отдел „Приходи” при положение, че е запазил длъжността „старши специалист” в отдел „Митнически режим и процедури, тарифни и нетарифни мерки”; 4. При несъответствие на правно и фактическо основание за прекратяване на трудовия договор длъжен ли е съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени; 5. След като във ВАС, ІІІ-то административно отделение е образувано адм. дело № 1819/2013 г. за оспорване § 9 от ПЗР на НПКДА с искане за обявяване на неговата нищожност и ищецът е присъединен като заинтересована страна по делото не следва ли да се спре разглеждането на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; 6. При прекратяване на трудови договори на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ с характер на масово уволнение прилагат ли се разпоредбите на т. 9 на § 1 ДР на КТ и чл. 130а, ал. 6 КТ и неспазването им от работодателя обосновава ли незаконност на уволнението.
Приложено е Р. от 26.02.2013 г. по гр. д. № 6693/2012 г. на Русенски районен съд, без данни, че е влязло в сила.
За ответника по касация Агенция „Митници”, [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител Д. З., началник на отдел в Митница С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Д. Ш. Д. е изпълнявал длъжността „старши митнически специалист” в Митнически пункт „Капитан А.”, Митница С. към Агенция „Митници”. Трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 7200/23.07.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ /поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител/ във връзка с § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г. и утвърдено длъжностно разписание на Митница С., в сила от 1.07.2012 г. Според цитирания § 9 служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници”, съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавния служител /ДВ, бр. 24/2006 г./. С писмо от 2.07.2012 г. касаторът е бил уведомен за възможността да подаде писмено заявление за заемане на държавна служба без участие в конкурсна процедура с прилагане на посочените в чл. 2 от Наредбата за документите за заемане на държавна служба /приета с ПМС № 314/23.11.2011 г./ документи и декларации. Трудовото правоотношение е прекратено, тъй като ищецът не е отговарял на необходимото за заемане на длъжността образователно ниво-висше образование с минимална образователна степен „бакалавър”.
Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е законосъобразно, тъй като е доказано по делото приложеното от работодателя основание за уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Рамките, в които Върховният касационен съд извършва селекция на жалбите се определят от поставените от касатора материалноправни и/или процесуалноправни въпроси. Тези правни въпроси следва да са свързани с предмета на делото и да са от значение за формиране решаващата воля на съда и трябва да са ясно и точно посочени от касатора. За допускане на обжалването следва да са налице и допълнителните условия на закона по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По първия поставен въпрос съдебни състави на Върховния касационен съд са се произнесли многократно и еднопосочно, че не е налице основание за спиране производството по трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ във връзка с образуваното пред ВАС административно дело № 1819/2013 г.-О. № 429/24.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5603/2013 г., І г. о.; О. № 435/5.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4047/2013 г., ІV г. о.; О. № 563/17.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5141/2013 г., ІІІ г. о.; О. № 570/25.11.2013 г. по ч. гр. д. № 7001/2013 г., І г. о.; О. № 573/27.11.2013 г. по ч. гр. д. № 7014/2013 г., І г. о.; О. № 645/4.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5622/2013 г., ІV г. о. и др.
Оспорването на § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията в образувано административно производство № 1819/2013 г. пред Върховния административен съд няма обуславящо, преюдициално значение за изхода на настоящото дело с предмет предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Разрешаването на въпросите за наличието на фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение са уредени с КТ. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие занапред от деня на влизането му в сила и няма обратно действие. Правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват и правоотношенията между страните по трудовия спор се уреждат по този нормативен акт /чл. 195, ал. 1 АПК/, който е действал към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по трудовия спор /момента на връчване на служителя заповедта за уволнение/.
Въпросът „следва ли заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ да се мотивира” не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на решението. На този въпрос е даден правилен и изчерпателен отговор първоинстанционния съд.
Въпросът, касаещ извършването на подбор в конкретния случай е нормативно уреден с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Довод в тази насока не е заявен и не е обсъждан от въззивната инстанция.
Въпросът за несъответствие между правно и фактическо основание за уволнението касае тезата на касатора, че в случая е налице съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, тъй като длъжността на касатора е престанала да съществува и не е трансформирана, за да бъде заета по служебно правоотношение, а в случай, че се касае за съкращаване в щата работодателят е бил длъжен да извърши подбор. Тезата на касатора не съответства на събраните по делото доказателства. Съпоставяйки длъжностните характеристики на длъжността „старши митнически специалист”, заемана от касатора до уволнението и за длъжността „инспектор”, съдилищата правилно са приели, че длъжността не е била премахната, а е запазена под друго наименование. Единствената промяна е, че длъжността „инспектор” е била определена за заемане от държавен служител, поради което основанието на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице.
Въпросът, касаещ § 1, т. 9 ДР на КТ и чл. 130а, ал. 6 КТ не е разрешаван от въззивния съд, а и е поставен за първи път с изложението към касационната жалба.
Останалите въпроси, поставени с изложението са неясни и неточно формулирани и касаят правилността на въззивното решение по съществото на спора, което не е предмет на преценка в производството по реда на чл. 288 ГПК.
Основанията за допустимост, на които касаторът се е позовал с изложението, не са налице и поради необосноваване на специалните изисквания на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както са разяснени с цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Хасково № 496/4.12.2013 г., постановено по гр. д. № 792/2013 г. по касационна жалба на ищеца Д. Ш. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: