Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 24.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4717/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” /ДП „Н.”/, [населено място], чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж. Д., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд-І въззивен състав № І-33/22.04.2013 г., постановено по гр. д. № 187/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1360/14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1633/2010 г. в частта, с която са уважени насрещните искове на Н. И. И. и И. Г. А. на основание чл. 59 ЗЗД ищецът ДП „Н.””, [населено място] да им заплати при равни части сумата 16 690.00 лв. или по 8 345.00 лв. на всеки един от тях, представляваща стойност на извършени от тях разходи за възстановяване и ремонт на процесното жилище през периода 2005-2007 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане.
С жалбата са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушен материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което следва да се отмени.
За ответниците по касация Н. И. И. и И. Г. А. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Г. от АК-Б.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция.
С определение № 1049/24.10.2013 г. на Върховния касационен съд в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по касационната жалба на ДП „Н.”, [населено място] след констатация за вероятна недопустимост на насрещния иск, поради нередовна искова молба-хипотеза на ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, с което е прието, че служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се отнася и за производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Насрещната искова молба, с която ответниците /ищци по насрещния иск/ претендират от ищцовото ДП „Н.” /ответник по насрещния иск/ да им заплати общо сумата 16 690.00 лв., съставляваща стойност на извършени от тях в процесното жилище строително-ремонтни работи след опожаряване на жилището със законни последици, с която считат, че предприятието се е обогатило, на основание чл. 59 ЗЗД, е нередовна.
При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност, което задължение в случая е останало неизпълнено въпреки неколкократно дадените от съда възможности за уточняване на исковете. Неизпълнено е останало и задължението всяка една от претендираните строително-ремонтни работи да бъде индивидуализирана по време на извършване, което е от значение за преценка от съда и произнасяне по възражението на предприятието за изтекла погасителна давност, каквото възражение в случая е направено.
Като се е произнесъл по нередовна искова молба в частта по насрещните искове въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение. Обжалваното решение следва да се обезсили и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК/.
При новото разглеждане на делото съдът следва да остави без движение насрещната искова молба и укаже на ищците по насрещните искове да отстранят нередовността й съгласно посоченото по-горе.
Независимо от това, при новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че нормата на чл. 59 ЗЗД е субсидиарна и не следва да се прилага при наличие на договорни отношения между страните. В този случай възможността за търсене на разходи за извършени подобрения /строително-ремонтни работи/ зависи от уговореното в договора между страните към момента на извършването им, а при липса на изрична договореност се прилагат общите правила за съответния вид договори /Р. № 509/11.06.2009 г. по гр. д. № 5581/2007 г., ВКС, ІІІ г. о./.
В конкретния случай ищците по насрещния иск са посочили период на извършване на ремонтните работи 2005 г.-2007 г., а за този период е установено по делото, че те са живяли в процесното жилището и са заплащали наем на ответното предприятие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд-Бургас, І-ви въззивен състав № І-33/22.04.2013 г., постановено по гр. д. № 187/2013 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1360/14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1633/2010 г. в частта, с която са уважени насрещни искове на Н. И. И. и И. Г. А. и двамата от [населено място] с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени против ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място], като предприятието е осъдено да им заплати при равни части сумата 16 690.00 лв. или по 8 345.00 лв. на всеки един от тях-стойност на разходи за възстановяване и ремонт на процесното жилище, извършени през периода 2005 г.-2007 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Бургас за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: