2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
[населено място], 08.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1017 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. З. С. от[населено място], срещу решение от 15.02.2010г., постановено по гр.д.№592/2009г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.08.2009г. по гр.д.№4764/2008г. на Б. районен съд за уважаване на предявения от И. агенция „М. администрация” към Министъра на транспорта, иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. агенция „М. администрация” оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено по отношение на В. З. С., че дължи на И. агенция „М. администрация” към Министъра на транспорта, сума в размер на 3 299,60лв., представляваща платена без основание сума по изпълнително дело №5368/2005г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Б. районен съд, за което вземане е издадена заповед за изпълнение па парично задължение от 23.09.2008г. по ч.гр.д.№4275/2008г. на Б. районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че сумата е платена без основание, тъй като между престиралата и получилата престацията страни не е съществувало правоотношение, по силата на което да се е дължало заплащане на присъденото по гр.д.№3043/2003г. на Б. районен съд обезщетение. Задължението по изпълнителното дело е заплатено от праводателя на ищеца – създадената с чл.1 от ПМС №124 от 24.06.2005г./обн.ДВ, бр.55/2005г., изм.бр.96 и бр.105/2005г. И. агенция „П. администрация”, която е различна от създадената през 1999г. и прекратена с §77 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ/обн.ДВ, бр.24/2004г./ И. агенция „П. администрация”, с която В.С. е била в трудово правоотношение и която е осъдена да заплати обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Проследени са настъпилите промени на страната-работодател, отчетени по реда на чл.120 от ГПК/отм./ в касационното производство по трудовия спор, като производството е продължило в лицето на правоприемника на страната-работодател.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Възпроизведени са доводите в касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Доколкото са изложени доводи за неправилност на определението на ВКС, с което е обезсилен изпълнителния лист, издаден въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд, следва да се посочи, че същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение, тъй като изводите на въззивния съд не са обосновани с обезсилването на изпълнителния лист.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ[населено място]
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2010г., постановено по гр.д.№592/2009г. на Б. окръжен съд, по касационна жалба на В. З. С..
ОСЪЖДА В. З. С. от[населено място], да заплати на И. агенция „М. администрация” към Министъра на транспорта, [населено място] сумата 100лв./сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: