1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
[населено място] 03.05. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1288 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Район „В. Варненчик” при [община], срещу решение от 29.06.2010г., постановено по в.гр.д.№1030/2009г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2010г. по гр.д.№10304/2009г. на В. районен съд за уважаване на предявените от С. Д. Ч. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Ч. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. Д. Ч.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист етноси и социална политика и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел уволнението поради съкращение в щата за незаконно поради нарушена предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, от която служителят се ползва при уволнение, тъй като боледува от исхемична болест на сърцето.
Касаторът релевира правния въпрос: дали неправосубектно лице може да бъде ответник по трудовия спора, който счита, че е разрешен при противоречива съдебна практика, но не представя доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по този въпрос. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По този въпрос не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като допълнителната разпоредба на §1, т.1 на КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. С посочената разпоредба се създава един специфичен за трудовото право субект с работодателска правоспособност, макар, че не е юридическо лице и няма гражданска правоспособност. Страни по трудовите спорове са работникът и работодателят съгласно чл.357 от КТ. Предвид легалното определение на понятието “работодател” в §1 т.1 от ДР на КТ, в съдебната практика не е имало колебание, че всяко обособено поделение на юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, има качеството на работодател и като такъв притежава и материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали може да се претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в пълен размер, ако част от периода на оставане без възнаграждение по трудово правоотношение е изтекъл в хода на делото. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ не е неясна и по приложението има ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че няма пречка максималният шестмесечен срок за обезщетение да тече в съдебното производство и съдът го съобразява по съществото на спора, тъй като се касае за едно правно основание.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2010г., постановено по в.гр.д.№1030/2009г. на В. окръжен съд.
ОСЪЖДА Район „В. Варненчик” при [община] да заплати на С. Д. Ч. от[населено място], ж.к.”Вл.Варненчик”, бл.11, вх.10, ап.9 сумата 300лв./триста лева/ – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: