1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
София, 11.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1333/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. К. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат К. И. против въззивно решение на С. градски съд, ІІ-г състав от 10.05.2010 г. по гр. д. № 7451/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение от 17.06.2009 г. по гр. д. № 31842/2008 г. на СГС, 54 състав, вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от С. Д. К. ЕГН [ЕГН] срещу С. градски съд обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1947/8.10.2008 г. и заповед № 1949/9.10.2008 г. на Председателя на СГС, с които на основание чл. 187, т. 3, 4 и 8 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 9.10.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар” при С. градски съд, както и за присъждане на сумата 4500 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода 10.10.2008 г. – 10.04.2009 г., като неоснователни.
Представено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси, както следва: допустимо ли е съчетаването на качествата на съд, решаващ спора и ответник при направен отвод на съставите на съда; относно порока на съдебния акт, постановен без произнасяне по искане за отвод. Във връзка с твърдението, че решението противоречи на трайната практика на ВКС касаторът се е позовал на Р. № 219/1982 г., ВС, ІІ г. о. и на определения на ВАС- № 942/2002 г., І о., № 8698/2001 г., І о; № 1104/2002 г., І о. и № 937/2002 г., І о.
С изложението се поддържа, че въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС относно: неправилно приемане на процесната заповед за мотивирана, при положение че в нея липсва дата на нарушението, мотивите не съответстват на фактическото положение и относно преценката на тежестта на нарушението. Посочени са и са приложени копия от съдебни решения на ВКС.
За ответника по касация С. градски съд не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и е в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
Ответник по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от дисциплинарно уволнен служител е С. градски съд. С първоинстанционното съдебно решение исковете са уважени от съдебен състав на С. районен съд. Решението е обжалвано от председателя на С. градски съд и въззивна съдебна инстанция за разглеждане и произнасяне по въззивната жалба е С. градски съд. С писмен отговор на въззивната жалба процесуален представител на ищеца-ответник по жалба е направил отвод на всички съдебни състави на С. градски съд и е поискал делото да се изпрати за произнасяне по жалбата на друг въззивен съд, като се е позовал на разпоредбите чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 23, ал. 3 ГПК. В отговор на направеното искане за отвод отделни съдебни състави на С. градски съд са се отвели от разглеждане и произнасяне по жалбата, като са се позовали на основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Делото е разгледано от друг съдебен състав на С. градски съд, извън отвелите се съдебни състави. В проведеното открито съдебно заседание съдебният състав не се е произнесъл по искането за отвод на всички състави на СГС и делото е обявено за решаване. Постановено е съдебно решение, с което въззивната жалба е уважена, първоинстанционното решение е отменено и е постановено друго решение, с което обективно съединените искове са отхвърлени.
При тези данни Върховният касационен съд в настоящия състав намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос относно порока на съдебния акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.
Твърдението на касатора, заявено с изложението относно допустимостта на касационното обжалване, че въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС относно неправилното приемане на заповедта за уволнение за мотивирана и относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ са в аспект на изложените с касационната жалба оплаквания, касаещи съществото на спора. Липсват формулирани от касатора правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При това положение посочените и приложени съдебни решения, в противоречие с които според касатора се е произнесъл въззивният съд, не следва да се поставят на обсъждане.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ІІ-г състав от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 7451/2009 г. по касационна жалба на ищеца С. Д. К. чрез адвокат К. И..
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд, за насрочване.
Копие от определението да се изпрати на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: