О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
[населено място], 04.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5621 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. М., чрез настойник М. С. И. от [населено място], с процесуални представители адв.В. и адв.П.-В., срещу решение от 19.04.2013г., постановено по гр.д.№627/2013г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 27.11.2012г., постановено по гр.д.№1265/2012г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от М. Д. Ж. срещу В. М. М. /починал в хода на делото, поради което производството е продължило в лицето на неговия законен наследник, сага касатор/ иск правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Д. Ж., чрез процесуален представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е развален сключения между М. Д. Ж. и В. М. М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 51/2011г., с който Ж. продава на M. 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], с площ от 72.02 кв.м., поради неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, по иска на М. Д. Ж. срещу В. М. М. /починал в хода на делото, поради което производството е продължило в лицето на неговия законен наследник Д. В. М. – малолетен, чрез настойника му М. С. И..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на въззивното решение по въпросите: „налице ли е признание за неплащане и ако да – равно ли е това признание на признание на иска, като се изходи от пълния пекст на констативен протоков от 16.01.2012г., а не на фрагменти от изявлението на купувача”, „достатъчно ясно и недвусмислено ли е направеното признание /ако такова е налице/, при положение, че купувачът изтъква пред нотариуса твърдения за причините, поради които не дължи заплащане, както и за привидност досежно истинския приобретател”, „допустимо ли е в съдебните искови производства с предмет разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, неплащането да се доказва само въз основа на частен писмен документ /констативен протокол/, който по характера си съдържа извънсъдебни изявления на страните по договора, без да е проведено пълно и главно доказване, което да изключи наличието на плащане по сделката по безспорен и категоричен начин, и то преди датата на сделката – така, както е изявлението на ищцата, обективирано в конкретния нотариален акт, а не след датата на сделката”, „длъжен ли е съдът да се произнесе по възражение за нищожност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, заявено в първата инстанция, на основание симулация в страните”/относно друг договор – от 2005г. за закупуване на имота от Ж./. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но не сочи и не представя доказателства за противоречива съдебна практика /влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд/ и не сочи практика на ВКС, в противоречие с която да е постановено въззивното решение. Съгласно приетото в мотивите на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС по т.3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил правния въпрос, нито е обосновал да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът сочи, че въпросът : „възможно ли е малолетен, който не разполага с доходи и е със сериозни здравословни проблеми да предложи изпълнение”, е от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението.
За останалите въпроси в изложението липсва посочване на основанието за допускане на касационно обжалване; посочване на практика на ВКС, в противоречие с която да са разрешени въпросите от въззивния съд; посочване и представяне на противоречива съдебна пракстика; твърдение и обосновка за значение на поставените въпроси за развитие на правото и за точното приложение на закона.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2013г., постановено по гр.д.№627/2013г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: