3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
[населено място] 20.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №695 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение от 11.02.2010г., постановено по гр.д.№3321/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 09.06.2009г. по гр.д.№295/2008г. на Софийски градски съд за частично уважаване на предявените от Т. Г. С. от[населено място], искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. Г. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Т. Г. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, б.”а”, вр.ал.1,пр.3 от НК, за което е оправдан и за отхвърляне на иска в останалата част до претендирания размер 20000лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение, с което частично е уважен, а в останалата част е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по иска за обезщетение за имуществени вреди, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Касаторът за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, неоснователно поддържа, че с въззивното решение и приложените съдебни решения противоречиво е разрешен релевираният въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – продължителността на изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, режимът на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.02.2010г., постановено по гр.д.№3321/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: