О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 09.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №710 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Т. от [населено място], срещу решение от 21.12.2010г., постановено по гр.д. №10991/2010г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решението от 30.12.2009г. по гр.д.№3950/2009г. на Софийски районен съд, е обявено, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи; упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца И. и С. е предоставено на бащата Д. В. Т. и е постановен ражим на лични отношения на майката В. Т. с децата; присъдена е издръжката, дължима от майката; ползването на семейното жилище е предоставено на бащата.
Жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. В. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи упражняването на родителските права спрямо децата И. и С. е предоставено на бащата Д. В. Т. и е постановен ражим на лични отношения на майката В. Т. с децата; присъдена е издръжката, дължима от майката, в размер съответно на 80лв. за детето И. и на 70лв. за детето С.; ползването на семейното жилище е предоставено на бащата.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който е по-пригодният да упражнява родителските права родител.
Жалбоподателят се позовава на основаниата за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението за предоставяне упражняването на родителските права след развода. Позоваването на представените решение на ВКС не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като са постановени при установените по делото конкретни обстоятелства. По отношение на представеното решение на КОС няма данни да е влязло в сила, поради което същото не съставлява доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на ВС също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Поради това неоснователно е позоваването на жалбоподателката на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПКотм./чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК/ за задължението на съда за преценка на всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и с оглед на Постановление №12 от 28.11.1971г. на пленума на ВС относно ползването на семейното жилище след развода. Доводите, че семейното жилище – лична собственост на жената, е предоставено за ползване безсрочно на мъжа, не кореспондират с решението, с което, ползването е предоставено докато упражнява родителските права. Доводите, че в противоречие с посоченото постановление не е разпределено семейното жилище, са неоснователни, тъй като за да се разпредели семейното жилище за ползване след развода, следва да се установи възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. С въззивното решение не е приета за установена такава възможност, а правилността на преценката на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Няма основание за служебно допускане на касационно обжалване в частта за издръжката, тъй като съдът се произнася служебно за издръжката на малолетните и непълнолетни деца на страните след развода.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 и т.3 от ГПК, тъй като не е посочен правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.12.2010г., постановено по гр.д. №10991/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: