О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 738
София, 30.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№639/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Л. Й. Г. и А. Г. К. от [населено място] , чрез адв. Кр. Б. срещу определение от 04.10.2011 год. по гр.д. № 299/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е отменено определение от 22.08.2011 год. по гр.д. №307/2011 год. по описа на РС [населено място] в частта, в която ищеца Д. К. от [населено място] е осъден да заплати на ответниците Г. К. , Л. Й. и А. Г. , всичките от [населено място] сумата над 200 лв. до 2 264 лв. , представляващи разноски в производството за адвокатско възнаграждение и е потвърдено определението в частта, в която са присъдени разноски в размер на 200 лв.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното определение. Иска се определението да бъде обезсилено или отменено като се постанови ново определение с което се присъдят разноските в размера, в който са направени.
Ответникът по касационната частна жалба – Д. К. А. от [населено място] , чрез адв. Мл. Г., оспорва допустимостта и основателността на подадената касационна частна жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК обаче , за да бъде разгледана по същество, касационната частна жалба съгласно препращащата разпоредба на 274,ал.3 ГПК, следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно:
Следва да е формулиран материално – правен или процесуално- правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил направените в него правни изводи . Същевременно по отношение на този въпрос следва да е налице някои от допълнителните критерий посочени в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК : Да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. С ТР №1/2009 год. по т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС извън посочените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване се извежда и евентуалната нищожност или недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт. За тези основания съдът следи служебно и без изрично позоваване от касатора.
В случая в представеното изложение касаторът изрично се позовава на нищожност на съдебния акт, доколкото има „абсолютна неразбираемост на определението относно начина на определяне на крайния размер на адвокатския хонорар, която трябва да се присъди.”
Обжалваното определение не страда от този порок , съставляващ и основание за допустимост на касационно обжалване. Нищожност е налице , когато съдебният акт е толкова неразбираем, че не може да се разбере волята на съда изразена чрез него, поради което същият на практика не съставлява съдебен акт. В случая определението е напълно разбираемо относно изразената в него воля. Навежданият от касатора довод представлява оплакване за липса на мотиви , което съставлява процесуално нарушение. Последното обаче обосновава неправилност на определението, което може да се обсъжда в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване, а не при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Останалите формулирани от касатора въпроси , не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и с оглед на това не са определили изхода на делото . В обжалваното определение не е извършено намаление на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност при усл. на чл. 78,ал.1 ГПК, а съдържа преценка на съда относно това каква част от производството се е развила и с оглед на това какъв е съответстващия размер на възнаграждението . С оглед на това поставените от касатора – частен жалбоподател въпроси, свързани с намаляването на адвокатското възнаграждение / до какъв размер същото може да бъде намалено и може ли това да стане без искане на ответната страна/ не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и не съставляват правни въпроси по см. на чл. 280,ал.2 ГПК.
Последното е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато тъй като посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване .
С оглед на това не се налага обсъждане на визираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 , както и представените съдебни актове .
Разноски в полза на ответника не се присъждат, доколкото не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.10.2011 год. по гр.д. № 299/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: