О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 10 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1190/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. П. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Господин Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Ловеч № 286/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 480/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Ловеч № 490/31.08.2012 г., постановено по гр. д. № 1630/2011 г., с което са отхвърлени предявените от В. К. П. от [населено място] против „Северозападно държавно предприятие”, ДП, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 11 932.72 лв. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 2000 г. до 2008 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 745.00 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 2.05.2011 г. до 20.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-20.09.2011 г. до окончателното плащане на сумата.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да се отмени с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на всички основания допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Приложим ли е давностният срок, предвиден с чл. 176а КТ, към права, възникнали преди влизане в сила на нормата; 2. В случай, че следва да се приложи давността по чл. 176а КТ към права, възникнали преди 1.03.2011 г., от кой момент започва да тече; 3. В какво отношение се намират давностните срокове по чл. 176а КТ и чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ; 4. В случай, че в рамките на двегодишния срок по чл. 176аКТ трудовото правоотношение бъде прекратено, този факт прекъсва ли давността, съответно започва ли да тече нова давност по чл. 358 КТ за предявяване на иск за обезщетение. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са приложени Р. от 4.06.2012 г. по гр. д. № 31235/2011 г., СРС, ГО, 65-ти с-в/няма данни да е влязло в сила/; Р. № 4/6.02.2009 г. по гр. д. № 89/2008 г. на Тополовградски районен съд /няма данни да е влязло в сила/; Р. № 565/11.07.2011 г. по гр. д. № 1747/2011 г. на Сливенски районен съд-ІІІ-ти гр. с-в /няма данни да е влязло в сила/; Р. № 1760/23.04.2012 г. по гр. д. № 18094/2011 г. на Варненски районен съд, ГО, ХVІІІ с-в /няма данни да е влязло в сила/; ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ВКС, ОСГК. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на противоречие с Р. № 12 по к. д. № 15/2010 г. на КС и ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ВКС, ОСГК.
За ответника „Северозападно държавно предприятие” ДП, [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат С. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна с молба за присъждане направените за касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли главния иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ въззивният съд е възприел правния извод на районния съд за неоснователност на главния иск, като е приел, че приложим закон са разпоредбите на чл. 224, ал. 1 КТ /ред., ДВ, бр. 58/30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ вр. чл. 176а, ал. 1 КТ /нов, ДВ, бр. 18/1.03.2011 г., в сила от 1.03.2011 г./, по силата на които е погасено по давност правото на ползване на платения отпуск, съответно правото на парично обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за периода 2000 г.- 2008 г., при положение, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е от 2.05.2011 г. и работодателят е направил възражение за погасяване на главния иск по давност на основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 176о, ал. 1 КТ, в сила от 1.03.2011 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК се даде разяснения на понятието „правен въпрос” по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се посочи, че правен е въпросът от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното въззивно решение и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Посочено е в мотивите на тълкувателното решение, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, че въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос в посочения по-горе смисъл, както и че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Посочено е, че неспазването на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се разглеждат сочените допълнително основания за това.
Такъв е конкретният случай.
Въпросите, поставени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са правни въпроси в посочения по-горе смисъл, преди всичко затова, защото по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял и те не са обусловили решаващите му изводи.
Поставените от касатора въпроси с позоваване на Р. № 12/2011 г. по к. д. № 15/2010 г. на Конституционния съд /КС/ на РБ нямат отношение към спора, тъй като посоченото решение на КС не засяга текста на чл. 176а КТ, в сила от 1.03.2011 г.
Приложените към изложението съдебни решения на районни съдилища няма данни да са влезли в законна сила, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Независимо от това те касаят трудови правоотношения, прекратени преди 1.03.2011 г., по отношение на които е нормата на чл. 176а КТ, в сила от 1.03.2011 г. не е приложима.
ТР № 3/1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ВКС, ОСГК определя началният момент на лихвата върху обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ и не е относимо към процесния случай.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 1 500 лв.-заплатен хонорар на един адвокат видно от приложения към писмения отговор на ответника по касация договор за правна защита и съдействие № 12200/28.01.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Ловеч, ГО № 286/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 480/2012 г. по касационна жалба от ищеца В. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място].
ОСЪЖДА В. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 да заплати на „Северозападно държавно предприятие” ДП, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. С. М. сумата 1 500.00 лв., направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: