О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 736
София, 30.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№672/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на „Е. – [фирма], [населено място] срещу определение №909/22.08.2011 год. по гр.д. № 689/2011 год. на Окръжен съд , [населено място] с което е потвърдено определение № 494/ 03.06.2011 год. по гр.д. № 141/2011 год. на Радомирския районен съд , с което производството по делото е прекратено.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон –чл. 124,ал.1, предл. 2 ГПК .
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.
Ответникът по касационната частна жалба – [община], [населено място], Пернишка обл., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване , така и досежно основателността на подадената касационна частна жалба, по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Като правен въпрос касаторът откроява този за допустимостта на положителен установителен иск за нищожност на индивидуален административен акт по реда на общото исково производство / чл. 124 ,ал.1 ГПК/ като счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което съставлява основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.2 ГПК.
Това визирано от касатора – частен жалбоподател основание / допълнителен критерий/ за допустимост на касационното обжалване/ обаче не е обосновано.Посочените в изложението по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК определения са постановени в рамките на производството, в което е постановено и обжалваното въззивно определение, поради което същите не могат да обосноват противоречива съдебна практика. Посоченото Решение № R-359/17.03.2010 год. по гр.д. № 4298/2009 год. , не съставлява съдебна практика, доколкото няма отбелязване, че е влязло в сила. Независимо от това следва да се посочи, че същото е неотносимо към повдигнатия въпрос, доколкото има за предмет на разглеждане нищожността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, която няма характер на индивидиуален административен акт.
С оглед на това не са налице изискванията на чл. 280 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №909/22.08.2011 год. по гр.д. № 689/2011 год. на Окръжен съд , [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: