О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 623
София, 09 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6995/2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е висящо по отношение на касационната жалба на Г. Б. Б. против решение № 143 от 10.06.2013 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е потвърдено решение № 286/ 08.01.2013 год. , постановено по гр.д. №704/2012 год. на Радомирския районен съд , с което е отхвърлен искът му срещу [община], предявен за сумата от 6 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата / виж определение № 287 от 16.04.2014 год. по ч. гр.д. № 1998 год. на ВКС, 4-то г.о./.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се , че съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал до разпит сочените от жалбоподателя свидетели, поради което предявеният иск е останал недоказан. Моли решението в сочената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде уважен изцяло. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК / обозначено като „обяснение”/.
Ответникът по касационната жалба – [община], оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът само формално е изпълнил изискването да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. В същото липсва формулиран процесуално – правен или материално – правен въпрос, а съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение. Такива са оплакванията за допусната процесуална грешка от съда, изразяваща се в недопускане на посочените от ищците свидетели , поради процесуална преклузия, както и липсата на обсъждане на представените по делото 11 броя НАХД. По същество това са оплаквания за нарушение на процесуалния закон , което съставлява касационно основание за отмяна на решението като неправилно и може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи , че в изложението не е посочено и нито едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 10.06.2013 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е потвърдено решение № 286/ 08.01.2013 год. , постановено по гр.д. №704/2012 год. на Радомирския районен съд , с което е отхвърлен искът срещу [община] предявен от Г. Б. Б. от [населено място], общ. Р. за сумата от 6 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: