О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 23.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1747/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2-ри състав № 1813/19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2165/2012 г., с което е отменено решение на СГС, ГО, 7 състав от 30.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2048/2005 г. в отхвърлителната му част, за разликата над 7 000 лв. до 15 000 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е осъдено [фирма], [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] да заплати в полза на Т. И. В. ЕГН [ЕГН] сумата 8 000 лв. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вредо във връзка с публикувана на 1.06.2005 г. статия във в-к „Новинар”, озаглавена „Бар „Н.” в столичното здравеопазване”, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 1.06.2005 г. до окончателното заплащане, както и сумата 2 700 лв. направени по делото разноски пред две инстанции. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана осъдителна /за 7 000 лв./ и отхвърлителна част /за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв./.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни.
С жалбата на ищцата Т. И. В. чрез процесуален представител адвокат Е. П.-САК решението е обжалвано в отхвърлената част на иска за разликата от присъдения размер 15 000 лв. до пълнвия претендиран размер 20 000 лв. В тази част се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон по отношение размера на уважените искове.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В аспект на основанието по т. 3 са формулирани следните въпроси: Кога изявленията във вестник на едно лице относно друго лице представляват негово неправомерно поведение, като част от хипотезата на чл. 45 ЗЗД и кога тези изявления са само мнение, становище на това лице, което не може да доведе до извода, че представляват неправомерно поведение; Дали при изнасяне в статията на определени изявления относно едно лице е необходимо непрекъснато да се споменава неговото име или е достатъчно само веднъж в началото да се уточни това име, като е възможно лицето да се конкретизира и чрез посочване на длъжността, която заема в йерархията на държавните служби; Дали лицето, което дава изявление в пресата е субектът, който следва да носи отговорност за изявленията или тази отговорност трябва да се носи от автора на статията. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК си твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с т. 1 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, в която е посочено, „че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Съдилищата в решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди”. Приложено е копие от ППлВС № 4/68 г.
С жалбата на ответника [фирма], София, чрез процесуален представител адвокат С. П. въззивното решение е обжалвано в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 7 000 лв. до 15 000 лв., вместо което ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата 8 000 лв. със законна лихва и разноски по делото. Развити са доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулирани следните въпроси: 1. Подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако това е така, не ограничава ли това положение правото /свободата/ на лично мнение, гарантирано от Конституцията; 2. Могат ли оценъчните съждения, изведени въз основа на верни факти и обстоятелства, да обосноват противоправност при търсене на деликтна отговорност и ако това е така не ограничава ли това положение правото /свободата/ на лично мнение, гарантирано от Конституцията; 3. При установена истинност на факт или обстоятелство може ли да се приеме, че направено въз основа на същия твърдение има клеветнически характер. Твърди се, че въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани: Р. № 468/26.05.2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. по гр. д. № 1868/2008 г.; Р. № 484/9.06.2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.; Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ВКС, ІV г. о. Твърди се, че поставените материалноправни въпроси относно приложното поле на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 39 от Конституцията на РБ са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Копия от посочените решения са приложени.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], [населено място] чрез адвокат С. П. на касационната жалба на ищцата. Жалбата е оспорена като нередовна и неоснователна.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по касационната жалба на ответника по първия материалноправен въпрос, формулиран с изложението към жалбата и уточнен от касационната инстанция с оглед правомощието по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, а именно: Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е, по който въпрос с обжалваната част от решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-Р. № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/ и Р. № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о. /чл. 290 ГПК/.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението по касационна жалба на ищцата.
Основанието за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано съгласно разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Изложените доводи касаят правилността на обжалваното решение, което не е относимо към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. ППлВС № 4/1968 г. е посочено бланкетно. Не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващата воля на съда съгласно разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав № 1813/19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2165/2012 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. И. В. сумата 8 000.00 лв. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 1.06.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 700.00 лв. направени разноски по делото за двете инстанции, по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [улица].
УКАЗВА на касатора-ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на делото в размер на сумата 160.00 лв., след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на ищцата Т. И. В. чрез процесуален представител адвокат Е. П.-САК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: