О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 315
София, 26.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 612/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2050/16.12.2011 год., постановено по гр.д. № 2114/2011 год. на Софийски апелативен съд е отменено решението по гр.д.№ 4739/2008 год. на Софийски градски съд в частта , в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл.2,ал.1,т.2, предл. 1 ЗОДОВ, предявен от К. В. П. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 550 лв. – обезщетение за имуществени вреди от обвинение в извършено престъпление, за което ищецът е бил оправдан и вместо него е постановено ново решение , с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати тази сума ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.10.2009 год. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която Прокуратурата на РБ на е осъдена да заплати на К. В. П. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършено престъпление, за което е бил оправдан в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва считано от 06.10.2009 год. до окончателното изплащане като за разликата до пълния претендиран размер от 33 530 лв., искът е отхвърлен.
К. В. П. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция досежно претенцията му за неимуществени вреди за размера над 10 000 лв. до 33 530 лв.
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв. , както и в частта, в която е уважен искът за имуществени вреди в размер на 550 лв., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 06.10.2009 год. до окончателното изплащане.
И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационната жалба на К. В. П. от [населено място] е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона по чл. 280 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, който да бил предмет на разглеждане във въззивното производство и да е обусловил изхода на делото.
Д., че решението в обжалваната от този касатор част е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД относно правилното прилагане на принципа на справедливост, визиран в този текст, съставлява касационно оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , което следва да бъде разглеждан в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на формулиран правен въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Предвид казаното не се налага обсъждане на посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е процесуално недопустима срещу решението в частта, в която иска за имуществени вреди, предявен за сумата 1470 лв. е уважен в размер на 550 лв., доколкото цената на иска е под 5 000 лв. / чл. 280,ал.2 ГПК/ С оглед на това, в тази част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. В частта, в която се обжалва решението , с което искът за имуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв. касационната жалба е процесуално допустима , но предпоставките да бъде разгледана по същество не са налице като касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска.
Липсва правен въпрос във връзка с посоченото основание по чл. 280,ал.1, т.1 – противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС №4/23.12.1968 год. и ТР №3/22.04.2005 год. по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС .Не е налице и соченото основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ . Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика като при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията се определят при големи различия. В тази връзка сочи и представя решение №37/11.02.2009 год. на ВКС по гр.д. №5367/2007 год. І г.о. , №284/09.06.2009 год. на ВКС по гр.д. № 599/2008 год.ІІ г.о. и №783/30.06.2009 год. на САС по гр.д. №1110/2009 год. ГК, І- ви състав.
При определяне размера на дължимото обезщетение освен принципа на справедливост съдът следва да съобрази всички обстоятелства, които са относими към размера на претърпените неимуществени вреди и тяхното адекватно репариране. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не може да бъде обоснован, доколкото всяка хипотеза на непозволено увреждане в резултат на незаконно повдигнато обвинение се характеризира със специфика от факти и обстоятелства, които не са идентични, което се отнася и до представените с касационната жалба решения.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение 2050/16.12.2011 год., постановено по гр.д. № 2114/2011 год. на Софийски апелативен съд в частта, в която иска за имуществени вреди от незаконно обвинение , предявен от К. В. П. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ е уважен в размер на 550 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2050/16.12.2011 год., постановено по гр.д. № 2114/2011 год. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението в частта, в която касационната жалба на Прокуратурата на РБ е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: