3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 06.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 521/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. от[населено място], чрез адв.. В. Х. срещу решение от 14.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8807/2009 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV „Д” отд. , в частта в която е потвърдено решението С. районен съд по гр.д. № 45671/2008 год., с което са отхвърлени предявените от касаторката против 131 С.”К. А. Т.” ,[населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос касаторът е посочил този дали предвидената възможност за ранно пенсиониране , свързано с получаване на срочна пенсия в по- нисък размер, може да се приравни с придобиване на пенсия по общия предвиден в КСО ред. Не е посочено при хипотезата на кое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,2 и 3 ГПК формулирания въпрос следва да бъде разгледан . Посочено е също така , че е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба 131 С. „К. А. Т.” ,[населено място] , оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, законът принципно изисква да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
Да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото/обща предпоставка за допустимост /и да се установи наличието на едно или повече от основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2,3 ГПК, представляващи допълнителните предпоставки за допустимостта.
За да постанови обжалваното решение възивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед, касаторката е отговаряла на изискванията на пар.5,ал.1 от КСО, според които при определен осигурителен стаж учителите биха могли да придобият право на пенсия при по – ниска от предвидената във чл. 68,ал.1 КСО възраст ,поради което основанието за прекратяваане на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ е било налице и извършеното уволнение е законно. Същевременно по делото е безспорно установено, че касаторката е депозирала молба за освобождаването й при условията на пар. 5,ал.1 КСО, която е била приета от работодателя .
При тези данни, формулирания от касатора въпрос не е обуславя изхода на спора. Действително предвидената в пар.5,ал.1 КСО възможност за по- ранно пенсиониране не може да се приравни на хипотезата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия, в това число и като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ . Последното като право на работодателя е предвидено в хипотезата на общите услови за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО. Възможността за по – ранно пенсиониране е предвидена като право на работника, поради което работодателят не би могъл законно да упражни правомощията си за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ в хипотезата на пар.5 ,ал.1 КСО. В случая това правомощие обаче е упражнено след изявление на касаторката, че желае да се ползва от възможността за по- ранно пенсиониране , което обстоятелство обуславя изхода на спора.
Същевременно посоченото в изложението нарушение на съдопроизводствените правила , не представлява правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК , а оплакване за неправилност на решението по чл. 281,ал.3,т.1 ГПК, което може да се разгледа едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Липсата на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК , който е от значение за изхода на конкретния правен спор, е достатъчно основание касационното обжалване на не бъде допуснато.
С оглед на горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8807/2009 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV „Д” отд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: