Определение №372 от 12.3.2014 по гр. дело №619/619 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 12 март 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 619/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника Д. К., действащ чрез пълномощника си адвокат Д. П., против въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 2095/24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 2309/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХVІ-ти състав № 2259/14.05.2013 г., постановено по гр. д. № 5157/2012 г. в частта, с която на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение роденото от брака между Д. К., роден на 3.06.1973 г. в М.-Руска Федерация, гражданин на И. и В. К. К. ЕГН [ЕГН] дете А. Д. К. ЕГН [ЕГН].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ПлВС № 1/12.11.1974 г./ материалноправен въпрос, касаещ правилното приложение на чл. 59, ал. 4 СК относно задължението на съда при постановяване на решението относно предоставянето на родителските права да прецени всички обстоятелства, посочени в закона, а в конкретния случай моралния облик на майката, полаганите грижи от бащата за детето през продължителен период от време и привързаността на детето към бащата.
За ответник по касация В. К. К. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат Т. Р.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на направените за касационната инстанция разноски по договор за правна защита и съдействие № 3/14.01.2014 г. в размер на сумата 500.00 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните малолетно дете А. /на 6-годишна възраст/, въззивният съд е обосновал с установеното от фактическа страна, а именно, че и двамата родители проявяват адекватни грижи за детето, че и двамата притежават родителски качества, капацитет и емоционална връзка с детето, че и двамата родители могат да предоставят добри битови условия за отглеждането на детето, като майката може да разчита и на подкрепа от страна на свои роднини. При решаването на въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права съдът е възприел предложението на ДСП-В. упражняването на родителските права да се предостави на майката, а на бащата се определи разширен режим на лични отношения с детето. Правният извод съдът е обосновал с оглед правилното психическо развитие и емоционална стабилност на детето с цел подсилване на чувството му за сигурност и ред предвид преживяванията му след раздялата на родителите, както и с оглед на обстоятелството, че и до момента детето се отглежда от майката, но посещава баща си, която стабилност би се нарушила при евентуална промяна в предоставяне упражняването на родителските права на другия родител.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Неоснователно е твърдението на касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличие на основанието за допустимост на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППлВС № 1/12.11.1974 г. при прилагането на чл. 59, ал. 4 СК.
Преди всичко с изложението не е посочен конкретен правен въпрос, който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по-точно с цитираното постановление на Пленума на Върховния съд. На практика изложението е обосновано с разбирането на касатора за неправилно приложен от въззивния съд материален закон-чл. 59, ал. 4 СК, което по същество е касационно основание за отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, неотносимо в производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
В. решение е постановено без да е игнорирано нито едно обстоятелство, което в конкретния случай е от значение за разрешаването на спора по чл. 59, ал. 4 СК с оглед интереса на детето-възпитателските качества на родителите, техният морален облик, полаганите до момента грижи за детето от родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, помощта от страна на близки на родителите, битовите условия. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и разясненията с ППлВС № 1/12.11.1974 г. при разрешаването на спора между страните съдът е поставил акцент на родителските качества и на двамата родители за правилното отглеждане и възпитание на детето, обусловени от тяхното образование, култура, мироглед и пр.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 500.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 3/14.01.2014 г. с пълномощно от 14.02.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение-първи състав № 2095/23.10.2013 г., постановено по гр. д. № 2309/2013 г. по касационна жалба на ответника Д. К..
ОСЪЖДА Д. К., действащ чрез адвокат Д. Д. П. от Адвокатска колегия-В., адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на В. К. К. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. Б, ет. 4, ап. 60 сумата 500.00 лв. за направените по делото разноски.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top