О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 01.11.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №425 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определение от 04.03.2010г. по ч.гр.д.№1524/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.12.2009г. по гр.д.№28003/2008г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Н. М. Н. срещу Министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото по отношение на този ответник.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Н. М. Н. срещу Министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото по отношение на този ответник, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба по иска срещу този ответник.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е посочил въпрос: „дали материално-правната легитимация е въпрос на основателността на иска или на неговата допустимост”, какъвто въпрос не е разрешен от въззивния съд. Изложени са твърдения, че „от поведението на първоинстанционния съдебен състав е очевидно, че той не би могъл да представлява независим, безпристрастен и справедлив съд по смисъла на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи” и че „въззивният съд игнорира този въпрос”. Във въззивната частна жалба се сочи нарушение на посочената разпоредба с довод, че е „нарушено изискването за публичен процес”. Д. е разгледан от въззивния съд, който го е намерил за неоснователен. Правилността на този извод не може да се проверява в производството по допускане на касационно обжалване. Не се сочи друг конкретен довод, който не е обсъден от въззивния съд, поради което поставеният въпрос за противоречиво разрешаване на въпроса за задължението на съда да разгледа всички наведени доводи, е немотивиран. Не са представени доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос за задължението за провеждане на публичен процес, доколкото представеното определение но внхд№5/2010г. на ПОС не касае еднороден случай с настоящия, в който производството е по отстраняване нередовности на исковата молба. Доводите, че „производството по чл.129 от ГПК е открито незаконосъобразно”, че „дадените от съда указания са недостатъчно ясни” и че „е налице късно различаване в „обстановката”, не могат да обосноват наличие на противоречиво разрешаване на поставените въпроси относно последиците от такива действия на съда, тъй като доводите касаят правилността на обжалвания съдебен акт, по която касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Неоснователно се сочи противоречие на обжалваното определение с „определение №8103/25.05.2011г. на Софийски градски съд”, доколкото посочената съдебна практика не е представена.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси по приложението на закона предпоставят наличие на: основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК; „първоинстанционният съд да се прави, че не разбира предмета на делото”, „разширително да тълкува нормата на чл.129 от ГПК”, да е дал „бланкетни указания, да е депозирана уточнителна молба в изпълнението им и да не е указано от първоинстанционния съд точно и конкретно какво иска да се изпълни”. Въпросите са предпоставени от основателност на доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не може да се приеме, че поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на съда. Т.е. не е налице общото основание за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.2 от ГПК. Относно задължението на съда да обсъди доводите в частната жалба; относно разликата между материалноправна и процесуалноправна легитимация и последиците от липсата на всяка от тях, има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Относно останалите поставени въпроси също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са мотивирани – в тях се съдържа твърдение на противоречие между норми на правото на Европейския съюз и норми на вътрешното законодателство, без последните да са конкретизирани.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 04.03.2010г. по ч.гр.д.№1524/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.12.2009г. по гр.д.№28003/2008г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Н. М. Н. срещу Министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото по отношение на този ответник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: