5 94-00-38/12.03.2010 г.
ЗДДС, чл.3, ал.1
ЗДДС, чл.26, ал.2 и 3
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ ,,, e изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице е автор на учебници и учебни помагала за средното образование. Получило е хонорари за тях, върху които са удържани съответните данъци и разполагате с необходимите служебни бележки, които прилага в данъчната си декларация. Общата сума на тези хонорари надвишава 50 000 лв. за миналата година. Хонорарите се изплащат през октомври или ноември, когато се отчитат всички извършени продажби.Поставените въпроси по прилаганеразпоредбите на ЗДДС са:
1. Трябва ли да се регистрира като физическо лице по ДДС, като се има предвид, че издателствата са превели дължимите данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица в момента на изплащането на хонорарите, и че самите те плащат ДДС и върху хонорарите на авторите?
2. Каква е данъчната основа, върху която трябва да изчисли дължимото ДДС? Изключват ли се по някакъв начин вече платените данъци или при регистрация по ДДС те не се начисляват и остава плащането на самото ДДС?
3. Като физическо лице, регистрирано по ДДС, което може да получи, но не по рано от месец ноември хонорари, без предварително да е ясно какъв ще е техния размер, имали право на разходи, които да се приспада от дължимото ДДС и в какви граници?
Във връзка с поставените в запитването въпроси,изразяваме следното становище:
По поставеният въпрос в т.1:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение на понятието “независима икономическа дейност“ е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС /доп. ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г./ и според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В допълнение чл. 3. ал. 3 ЗДДС предвижда безспорно ясно случаите, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Дейността, извършвана от …. не попада сред изрично изброените случаи по чл.3, ал.3 от ЗДДС, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност.
Предвид цитираните разпоредби, считаме, че осъществяваната от лицето дейност представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС.
По поставеният въпрос в точка2,
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл.26 от ЗДДС. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон /предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/.
Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1.всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получателобикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
Удържането на авансовия данък по реда на ЗДДФЛ не се третира като данък, дължим за доставката, с оглед на което не следва да се включва в данъчната основа. Разходите за дейността са регламентирани в ЗДДФЛ, определят се за целите на този закон и влияят при изчисляване на подоходния данък на лицето,поради което не се отразяват при формирането на данъчната основа на предоставяната от него услуга.
По поставеният въпрос в точка3….:
Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по материалния закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки; извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; за осъществен от него внос; както и за изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, съгласно разпоредбите на чл.68, ал.2 от ЗДДС.
За съответното лице, в качеството му на регистрирано лице по ЗДДС, възниква право на приспадане на данъчен кредит при спазване на условията начл.68 – 71 от същия закон, и се упражнява съгласно разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи реда и сроковете, в които следва да бъде упражнено това право.’
Вх.№ 940038 от 12.03.2010 Отг. ОУИ София | 94-00-38_10_ OZ_ 5_ 03