1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
[населено място] 28.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1421 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 15.06.2010г., постановено по гр.д.№244/2010г. на Апелативен съд-Варна, с което след като е отменено решение от 16.02.2010г. по гр.д.№2042/2009г. на В. окръжен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. Б. Р. и Д. П. Р. искове за нищожност на предварителен договор за продажба на недвижим имот поради липса на основание, поради противоречие с добрите нрави и поради нищожност на поетото насрещно задължение за въздържане от определени действия.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. Б. Р. и Д. П. Р. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. Б. Р. и Д. П. Р. искове за нищожност на предварителен договор за продажба на недвижим имот – ателие в[населено място], поради липса на основание, поради противоречие с добрите нрави и поради нищожност на поетото насрещно задължение за въздържане от определени действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, неоснователно сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложената съдебна практика по приложението на чл.19, ал.3 от ЗЗД – решение №30 от 05.04.1973г. по гр.д.№13/1973г. на ОСГК на ВС, че решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД замества несключения окончателен договор и затова в диспозитива на това решение съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор; решение №533 от 3-.0.06.1999г. по гр.д.№125/1999г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието, че съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор така, както страните са ги уговорили в предварителния договор и решение №572 от 15.04.2003г. по гр.д.№2279/2002г. на ВКС, Vг.о., с което е прието, че условията за действителност на предварителния договор са същите като условията за действителност на окончателния договор. Обжалваното въззивно решение е постановено по искове за нищожност на предварителен договор, а не по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, по какъвто иск са постановени приложените съдебни решения. С въззивното решение е установена по тълкувателен път действителната воля на страните и въз основа на така установеното съдържание на предварителния договор е разрешен спорът за неговата действителност на релевираните основания за нищожност. Дали тълкувайки договора въззивният съд е приел относно съдържанието на конкретния предварителен договор нещо различно от договореното между страните е въпрос от значение за правилността на решението. Касаторът не е релевирал правен въпрос за формиране решаващата воля на съда, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2010г., постановено по гр.д.№244/2010г. на Апелативен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: