РЕШЕ НИЕ № 667
София, 18.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря Борислава Лазарова и след като
изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№
9/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната [населено място] срещу решение № 11 от 11.08.2009 год. , постановено по гр.д. № с-12/2007 год. на Софийски градски съд , II в състав ,с което частично е отменено решението на Софийският районен съд, 47 състав и вместо него е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният Министерство на отбраната срещу В. Г. Н. и Н. В. Н. иск с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. 1- во ЗЗД във вр. чл. 13,ал.2 ЗС / отм./ за прогласяване нищожността на договорът за замяна , сключен на 02.07.1993 год. между началника на поделение 18 780 – [населено място] от една страна и В. Г. Н. и Н. В. Н. от друга и министерството е осъдено да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно,поради нарушение на материалния закон. Касаторът излага съображения, че процесният договор за замяна е нищожен на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД като сключен в нарушение на чл. 9а от Указ № 463 от 1950 год. за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана.Посочва, че съгласно тази разпоредба министерството на отбраната е имало правомощието да продава на свои военнослужещи жилища и други обекти от жилищния си фонд за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите, а с процесния договор е извършено разпореждане с обект, който няма характер на жилище и не задоволява жилищни нужди.Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответниците по касационната жалба В. Г. Н. и Н. В. Н. и двамата от [населено място] оспорват
основателността на касационната жалба. Считат, че извършената сделка замяна не е нищожна като противоречаща на закона, доколкото сградата, в която се е намира магазина ,който е бил прехвърлен в тяхна собственост, е била построена и придобита от МНО, а магазинът е бил включен в жилищния фонд на МНО с влязъл в сила административен акт, поради което не е имало пречка да се извърши разпореждане с него по реда на Указ 463/ 1950 год. Молят решението , с което предявеният иск е отхвърлен, като правилно да бъде оставено в сила.
Контролиращите страни – Министерство на регионалното развитие и благоустройство и 3-то лице помагач- Ц. М. Т., не вземат становище по касационната жалба.
С определение № 712 от 09.07.2010 год. по делото, обжалваното въззивно решение е било допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал. 1,т.2 ГПК като е прието, че по въпроса дали магазините като обект са включени, във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и с оглед на това може ли началника на поделението – инвеститор да се разпорежда с тях на осн. чл. 9а от Указ №463 от 1950 год., въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените по делото решение №82/11.02.2005 год., постановено по гр.д. № 325/2004 год. на ВКС, ТК, II отд. , с което е оставено в сила решение по гр.д. № 4151/2000 год. на СГС , ВК, IV „А“ отд., поради което по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният магазин е включен във ведомствения жилищен фонд на МНО , доколкото фигурира в Главната книга за имотите – частна държавна собственост на Ведомствения жилищен фонд на МНО при Комунална експлоатация и гарнизонна жилищна част /КЕ на Г./ – София, заведен под №50 като част от целия жилищен блок № 8, в който се намира . Позовал се е на разпоредбата на чл. 9а, ал.1,т.1 от Указ № 463 от 1950 год. като е приел, че процесния магазин попада в категорията на „други обекти“ по смисъла на тази разпоредба, поради което съгл. чл. 9а, ал.4 от Указа договорът за неговата продажба е могъл да бъде сключен от началника на поделението инвеститор, както в случая.С оглед на това съдът приема, че редът , предвиден в чл. 13,ал.2 ЗС / отм./ за отчуждаване на процесния магазин е неотносим, че приложимия ред е този по чл. 9а от Указа като същият е бил спазен. На това основание е приел, че договорът за замяна не е нищожен и е отхвърлил иска.
С Представеното решение № 82/11.02.2005 год. на ВКС, ТК, II отд. по повод на което касационното обжалване е допуснато, е прието , че съгласно чл. 9а,ал.1 от Указ №463 от 1950 год. министерство на отбраната може да строи жилища и други обекти за продажба в отчуждени недвижими имоти и в държавни имоти за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите, както и да продава жилища и други обекти от жилищния си фонд на наематели – военнослужещи. Прието е обаче, че под „други обекти“ следва да се разбират ателиета и гаражи, които наред с жилищата съставляват ведомствения жилищен фонд, поради което магазините са извън приложното поле на Указ № 463.
Съгласно разпоредбата на чл. 291,ал.1,т.1 ГПК следва да се посочи, че настоящият състав на ВКС, 3-то гражданско отделение, намира за правилно второто становище.
С оглед на това дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос:
Магазините като обект не се включват във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната по чл. 1,ал.1 от Указ №463/1950 год. В случая става въпрос дали същите са включени в този фонд по смисъла на закона, поради което без значение е обстоятелство, че процесния магазин предмет на сделката за замяна , фигурира в Главната книга за имотите – частна държавна собственост на Ведомствения жилищен фонд на МНО. Магазините като обекти не попадат в категорията на „други обекти“ от жилищния фонд по см. на чл. 9а,ал.1 т.2 от Указа. Такива обекти могат да бъдат ателиета и гаражи, които представляват самостоятелни обекти на собственост, но функционално са свързани със жилищата. Последното следва и от целта на фонда, който по силата на чл. 1 от Указа , се създава за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите. Безспорно магазинните предвид стопанското им предназначение , не могат да задоволяват тези нужди. С оглед на това по отношение на разпоредителните сделки с тях предвидения в чл. 9а,ал.4 от Указа ред, с договор между началника на поделението инвеститор и купувача е неприложим.
По основателността на касационната жалба.
Същата е основателна.
Съдът е бил сезиран с иск на осн. чл. 26,ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорът за замяна , сключен на 02.07.1993 год. между Началника на поделение 18 780 – [населено място] от една страна и В. Г. Н. и Н. В. Н. от друга като сключен в противоречие със закона – чл. 13,ал.2/ отм./ , според който замяната може да се извърши със заповед на председателя на ИК на ОбНС с разрешение на Министерството.
С оглед изложеното вече въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, доколкото процесния магазин, предмет на договора за замяна между страните, може да бъде прехвърлен с договор за замяна, сключен по реда на чл. 9а,ал.4 от Указ №463/1950 год., който е специален и дерогира приложението на общия ред по чл. 13,ал.2 ЗС. Решението е постановено в нарушение на материалния закон като съдът неправилно е
3
приел, че магазинът като обект от жилищната сграда попада в категорията на „други обекти“ по см. на чл. 9а,ал.1,т.2 от Указ 463/1950 и с оглед на това разпоредителните сделки с тях могат да се извършват по предвидения в Указа ред. Този извод не се променя от обстоятелството, че инвеститор на жилищната сграда, в която се намира магазина е било Министерството на отбраната, както и от факта, че същият като обект във ведомствения жилищен фонд.
На осн. чл.293,ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и вместо него следа да бъда постановено ново решение, с което процесната замяна да бъде призната за нищожна като сключена в нарушение на закона -чл. 13,ал.2 ЗС / отм/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11 от 11.08.2009 год. , постановено по гр.д. № с-12/2007 год. на Софийски градски съд , II в състав с което след отмяна на пръвоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният Министерство на отбраната срещу В. Г. Н. и Н. В. Н. иск с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. 1- во ЗЗД във вр. чл. 13,ал.2 ЗС / отм./ за прогласяване нищожността на договорът за замяна , сключен на 02.07.1993 год. между началника на поделение 18 780 – [населено място] от една страна и В. Г. Н. и Н. В. Н. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Прогласява за нищожен договорът за замяна, сключен на 02.07.1993 год. между началника на Поделение 18780 -София и В. Г. Н. и Н. В. Н., на осн. чл. 26,ал.1, предл. 1-во Д. във вр. чл. 13,ал.2 ЗС като сключен в нарушение на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: