О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 10.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1207/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. А. М., приподписана от адвокат Б. З. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 323/9.07.2012 г., постановено по гр. д. № 681/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Пловдив, І гр. с-в № 276/25.02.2011 г., постановено по гр. д. № 873/2010 г. и са присъдени разноски по делото за въззивната инстанция в размер на сумата 800 лв.
Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушаване на процесуалния и материален закон, при неправилна преценка на доказателствата, при непълнота на мотиви и липса на произнасяне по искания и възражения-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че неоснователно съдът е отказал да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, заради висящо дело т. д. № 847/2011 г., ТК, ХХ с-в, ОС-Пловдив по иск срещу настоящите и напуснали съдружници на [фирма] в частност и срещу напусналия съдружник И. С. Х. за сумата 50 140.50 лв., представляваща задължения на СД „О. и сие”към касатора по изп. д. № 636/2009 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № 824, с район на действие ОС-П., към 20.09.2011 г., ведно със законна лихва от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в изпълнителното производство.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулиран е процесуалноправен въпрос, по който се счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, а именно: допустим ли е иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, предявен от трето лице, обременено по силата на закона за чужд дълг. Позовава се на определения на Софийски апелативен съд, а именно: О. № 1706/29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1507/2010 г. на САК, ІІІ с-в и О. № 1854/24.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1557/2010 г. на САС. Посочени са и материалноправни въпроси, по които се счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, а именно: 1. При издаден изпълнителен лист срещу СД приложими ли са разпоредбите на чл. 429 ГПК или са приложими разпоредбите на ТЗ за неограничената и солидарна отговорност на съдружниците; 2. Може ли да се предприеме принудително изпълнение по изпълнителен лист издаден срещу СД по отношение на имущество, собственост на съдружниците без последните да фигурират в изпълнителния лист; 3. Длъжник ли е или трето лице съдружникът в СД за задължения на дружеството; 4. Неправомерно ли е поведението на взискател, насочил принудително изпълнение по влязло в сила съдебно решение на ВКС при предприети изпълнителни действия от ЧСИ и кой е причинил вредите /ако има такива/-взискателят или ЧСИ; 5. Може ли да се реализира отговорността на И. Х., в качеството й на съдружник в [фирма] само въз основа на изпълнителен лист срещу дружеството. Позовава се на Р. № 993/1.06.1998 г. по гр. д. № 667/98 г., ВКС, V г. о. и на посочените по-горе определения на Софийски апелативен съд. Поддържа се, че решаването на посочените по-горе процесуални и материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са копия от посочените съдебни актове.
За ответник по касация И. С. Х. е подаден писмен отговор от процесуалния й представител адвокат Ванина С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Приложени са влезли в сила съдебни актове.
Постъпили са от касатор Е. А. М. две молби на 7.01.2013 г. и от 25.01.2013 г. за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с предявения от нея осъдителен иск срещу настоящите и напуснали съдружници на [фирма], в т. ч. и срещу напусналия съдружник /ищцата в настоящото производство/ И. С. Х. и е образувано т. д. № 847/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТК, ХХ-ти състав, насрочено за о.с.з. на 11.03.2013 г., 14.00 ч.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
І. По молбата на касатора с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:
Неоснователна е.
Касационната инстанция не е съд по същество на спора, а инстанция за проверка правилността на въззивното решение въз основа на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. В касационното производство по делото ВКС не събира нови доказателства и не може да възприеме различна фактическа обстановка от приетата от проверявания съд. Затова производството пред касационната инстанция не може да се спира на това основание до приключване на делото с обуславящо значение. Влязлото в сила решение по обуславящото дело може да бъде прието за новооткрито обстоятелство при евентуална молба за отмяна /т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК/.
Ето защо молбата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се остави без уважение.
ІІ. По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Д. за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е отхвърлен законосъобразно и от двете съдебни инстанции и изложените съображения се възприемат от настоящия състав.
Длъжник по издадения изпълнителен лист, по повод на който е образувано процесното изпълнително производство е само [фирма]. Затова ищцата И. Х. /ищца по иска и ответник по касация/ се явява трето за изпълнителното производство лице, чието право на собственост върху имота, предмет на изпълнение е засегнато, поради което тя има правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен от въззивния съд в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос /т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
Основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице. Не е посочена релевантна съдебна практика, с която поставените на това основание въпроси да са разрешени в противоречие с възприетото от въззивния съд. Цитираните определения на Софийски апелативен съд не са съдебна практика по смисъла на т. 3 от цитираното тълкувателно решение, а са и неотносими за конкретния случай. Длъжник по тях е държавно предприятие, което по силата на изрична разпоредба на специален закон /чл. 10 от Закона за преобразуване на СВ, В. и ВКПД в държавни предприятия/ отговаря за задълженията си с предоставеното му за управление държавно имущество. В процесния случай специалният закон е чл. 88 ТЗ /ред., изм., ДВ, бр. 103 от 1993 г./. Според нормата в сега действащата редакция, „по иск срещу дружеството /СД/ ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници”. Касае се за хипотеза, при която само ако кредиторът се възползва от предоставената му с чл. 88 ТЗ процесуална възможност, съдружниците в събирателното дружество-длъжник ще отговарят за задълженията на дружеството.
Р. № 993/1.06.1998 г. по гр. д. № 667/1998 г., ВКС, V г. о. е неотносимо към процесния случай. Постановено е в производство по чл. 225сл. ГПК /отм./ вр. § 153 на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 124/1997 г./, като е оставена без уважение молба на В.Г.Ч. от гр. С. за преглед по реда на надзора на влязло в сила съдебно решение, с което е оставена без уважение жалба на В.Г.Ч. срещу действия на съдия-изпълнител в производство по чл. 332сл. ГПК/отм./. Видно от мотивите на решението молителят В.Г.Ч. има качеството на неограничено отговорен съдружник в осъденото събирателно дружество-длъжник, като в издадения срещу дружеството изпълнителен лист съдружниците са включени, но не като длъжници, а като представляващи дружеството лица. В този случай ВКС е приел неоснователен доводът на молителя, че съдията-изпълнител е разширил кръга на длъжниците в противоречие със закона /чл. 88 ТЗ и чл. 76 ТЗ/ и е предприел действия спрямо съдружниците, чиято отговорност за задълженията на дружеството произтича пряко от закона.
За разлика от нормативната уредба преди 1993 г., когато са били необходими другари след изменението на текста на чл. 88 ТЗ /изм., ДВ, бр. 103/1993 г./, събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници в него са обикновени другари и отговарят солидарно с дружеството. За да се реализира, обаче, тяхната солидарна отговорност искът и изпълнителният титул трябва да са насочени както срещу дружеството, така и срещу съдружниците му.
Конкретният случай не е такъв.
В заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство, длъжник е единствено дружеството / [фирма]/. Липсва изпълнителен титул, въз основа на който изпълнението да бъде насочено и срещу съдружниците в дружеството. В този смисъл съдебната практика е категорична /Р. № 317/3.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 54/2007 г., І т. о., О. № 259/19.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 24/1999 г., ІV г. о./.
Въпросът: „Има ли неправомерно поведение на взискател, насочил принудително изпълнение на база влязло в сила решение” не е въпрос, обусловил изхода на правния спор. В процесния случай делото е заведено точно защото взискателят е насочил принудителното изпълнение към лице, срещу което няма изпълнителен титул –влязло в сила съдебно решение.
Въпросът, поставен в т. 3 от изложението на касационните основания „Кой е причинил вредите от незаконосъобразното принудително изпълнение” е въпрос по съществото на спора, а и обосноваването му с изложението е изцяло със съображения по съществото на спора.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се е позовал касаторът, предполага обосноваване от негова страна, че формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадена поради неточтно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни или противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона /т. 4 от ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
С изложението към жалбата не са изложени никакви съображения и доводи, водещи до извод за наличие на приложното поле на посочената разпоредба, освен възпроизвеждане на съдържанието на касационната жалба.
Ето защо не следва да се допусне касационно разглеждане на обжалваното решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 2 100.00 лв., адвокатски хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2012 г., приложен към писмения отговор на адвокат Ванина С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. М. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 847/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТК, ХХ-ти състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Първи граждански състав № 323/9.07.2012 г., постановено по гр. д. № 681/2011 г. по касационна жалба от Е. А. М. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап. 3.
ОСЪЖДА Е. А. М. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап. 3 да заплати на И. С. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Ванина С. сумата 2 100.00 лв.за разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: