О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 05.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №965 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 12.04.2012г., постановено по в.гр.д.№2001/2011г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2011г. по гр.д.№2350/2010г. на Бургаски районен съд в частта за уважаване на предявения от А. Г. Н., Н. Г. Н. и Д. Г. И. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. Г. Н., Н. Г. Н. и Д. Г. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение в обжалваната част, е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. Г. Н., Н. Г. Н. и Д. Г. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 10452,74лв. на всеки – обезщетение за лишаването на всеки от ищците през периода 19.01.2007г.-15.03.2010г. от ползването на собствените им по 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ нива от 1 984 дка в местността „Каваци”, имот №000275, ведно със законната лихва.
Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика, по въпроса дали ползването на имота е без основание. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение и с приложеното решение №622 от 04.08.2006г. по гр.д.№298/2005г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че когато се реституира национализиран имот, в който наред с отчуждените сгради има построени и нови, не се дължи обезщетение за земята, обслужваща новопостроените сгради. Разглежданият случай е различен – не е прието имотът да е одържавяван с влязлото в сила решение по спора за собственост между страните по гр.д.№2532/2011г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против наследниците на Г. Н. установителен иск за собственост по отношение на същия имот.
Неоснователни са доводите на касатора, че по въпроса за приложението на чл.114, ал.1 ЗЗД въззивното решение противоречи на ППВС №1 от 28.05.1979г., с което е прието, че при неоснователно обогатяване при общия фактически състав на чл.59 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня на получаване на престацията, тъй като и в този случай, както ри първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. С въззивното решение не е прието нещо различно от приетото в т.7 на ППВС№1/1979г., на което съдът изрично се е позовал в мотивите на решението си.
Не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с т.4 на ППВС№1/1979г. и решения на ВС и ВКС, с които е прието, че в случаите на чл.59 ЗЗД обезщетение се дължи за по-малката сума между обедняването и обогатяването. С въззивното решение не е прието нещо различно, доколкото като резултат съдът е приел като дължим размер на обезщетението до установения размер на обедняването. Доводите, че не са отчени от експертизата по делото и оттук – от съда, направени разходи за имота от ответника по иска, са от значение за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и поради това са от значение за законосъобразността на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – чл.290, ал.1 ГПК, а не в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК. Това се отнася и до съдържащите се в изложението, доводи, че неправилно е определена правна квалификация на иска; неправилно е приложен общия давностен срок по чл.110 ЗЗД; че неправилно размерът на обезщетението е определен въз основа на експертно заключение за среден пазарен наем, вместо от данните в налични документи на дружеството за приходите от имота; че незаконосъобразно не е допусната тройна експертиза, което е своевременно поискано /съдът е приел, че не е своевременно/, незаконосъобразно не допуснал събиране на гласни доказателства; че незаконосъобразно с доклада не са допуснати своевременно ангажирани относими доказателства; че въпреки искането на дружеството съдът незаконосъобразно не е изискал от ищците да представят в оригинал документи /решение на ПК, удостоверение за наследници/, за ги изключи от доказателствата по делото при непредставяне на оригинал. Тези доводи не съставляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 3500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2012г., постановено по в.гр.д.№2001/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: