О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206
София, 26.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№42/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [община] срещу определение от 22.11.2012 год. по гр.д. №584/2012 год. на Варненския апелативен съд , с което е потвърдено разпореждане №9729/27.09.2012 год. по гр.д. №2292/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е върната като просрочена въззивната жалба с вх. № 24150/30.07.2012 год. на [община] чрез юк. М. Й. против решение № 1341/04.07.2012 год. по гр.д. № 2292/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице е основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса : Смята ли се за просрочена жалбата при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката и не я е осчетоводила в деня на приемането и .
Този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , доколкото съдебната практика във връзка с приложението на чл. 62,ал.2 ГПК предвид настоящата уредба на пощенските услуги е недостатъчна и следва да бъде развита. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че
срещу решение № 1341/04.07.2012 год. по гр.д. № 2292/2012 год. на Окръжен съд [населено място], [община] е подала въззивна жалба, за която е представена в оригинал разписка за получателя за изпращане на жалбата чрез пощенски оператор с дата 26.07.2012 год. за пратка №2696087. Представено е и заверено копие от товарителницата за същата пратка от същата дата. Същевременно с представения по делото писмен отговор на [фирма] са представени писмени доказателства в т. ч. и констативен протокол от извършена проверка от Комисия за регулиране на съобщенията, че пратката е описана в документите на оператора като създадена на 30.07.2012 год., тарифирана като супер експресна и доставена на 31.07.2012 год. на получателя. Прието е , че тези доказателства опровергават удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката и сочат на извода, че въззивната жалба е подадена след срока за обжалване по чл. 259,ал.1,т.1 ГПК, който изтича на 26.07.2012 год.
Така постановеното определение е неправилно.
Съгласно чл. 62,ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат , когато изпращането на молбата / в случая жалбата /е станало по пощата. В случая не се спори, че изпращането на въззивната жалба е извършено чрез [фирма] [населено място], което се явява търговски представител на „Е.”2000” АД, [населено място] относно извършване на неуверсални пощенски услуги . Не се спори, че последното дружество е лицензиран пощенски оператор, оторизиран за извършване на такива пощенски услуги. Съгласно чл. 22 от Закона за пощенските услуги пощенските оператори имат право да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия. Съгл. чл. 18 от Закона за пощенските услуги всички пощенски оператори са равнопоставени. С оглед на казаното, следва да се приеме , че въззивната жалба на [община] е изпратена „по пощата” по см. на чл.62,ал.2 ГПК.
По делото са представени две копия от товарителница №2696087, с която въззивната жалба е изпратена – съответно от жалбоподателя [община] с молба от 13.08.2012 год. и от ответника по жалбата [фирма] , [населено място] с възражението от 12.09.2012 год. И в двете товарителници се съдържа отбелязване, че процесната пратка съдържаща въззивната жалба на [община] е приета от куриерската фирма на 26.07.2912 год. в 18.00 часа. Доколкото срокът за обжалване изтича на тази дата следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в срок. Обстоятелството ,че пощенския оператор е създал пощенската пратка или е осчетоводил същата на друга по – късна дата, е въпрос на негова вътрешна организация и не опровергава факта относно датата на постъпване на пратката при пощенския оператор, която е релевантна при преценка на обстоятелството дали жалбата е подадена в срок.
Товарителницата се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените с нея факти в това число и досежно отразената в нея дата на постъпване на пратката. Представените от ответника писмени доказателства не опровергават удостоверената в товарителницата дата, доколкото касаят действия осъществени след нейното предаване и приемане от пощенския оператор, които са обсъждани и в представения по делото констативен протокол на Комисията за регулиране на съобщенията . Отделно от това представените отделни страници от „дневник на пратките” и „финансов отчет” / според твърденията на ответника/ нямат характер на документи, които да бъдат ценени като доказателствено средство. При постановяване на въззивното определение съдът недопустимо е съобразил и кредитирал и представените от ответника писмени обяснения на лицето К. А. Д., които на практика представляват свидетелски показания в писмен вид, което е недопустимо.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна като делото следва да се върне на Окръжен съд [населено място] за продължаване на процесуалните действия по администриране на подадената от [община] въззивна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване определение от 22.11.2012 год. по гр.д. №584/2012 год. на Варненския апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение от 22.11.2012 год. по гр.д. №584/2012 год. на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за администриране на въззивна жалба с вх. № 24150/30.07.2012 год. на [община] против решение № 1341/04.07.2012 год. по гр.д. № 2292/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: