О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 21.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 82/2013 г. произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Б., гражданин на Швейцария чрез процесуален представител адвокат П. П. против въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 383/18.10.2012 г., постановено по гр. д. № 685/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Разлог № 2299/28.05.2012 г., постановено по гр. д. № 2254/2011 г., с което са отхвърлени предявените от М. Б. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове за заплащане на сумата 13 690.81 лв., дължима по трудово правоотношение и сумата 17 906.00 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, равняващо се на две брутни месечни трудови възнаграждения по трудовия договор между страните от 4.03.2009 г.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроси: Представлява ли невръщането на трудовата книжка от страна на работодателя с твърдението, че служителят не се е явил лично да я получи, основание за освобождаване от отговорност на работодателя от отговорност по чл. 226, ал. 1 КТ /Р. № 444/15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., ІV г. о.-по чл. 290 ГПК/; Липсата в трудовия договор на всички реквизити, посочени в чл. 66 КТ, обосновава ли липса на трудов договор като цяло /Р. № 548/8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2009 г. ІV г. о.- чл. 290 ГПК; Р. № 114/24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 982/2009 г., ІІ т.о.-чл. 290 ГПК/.
Във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е формулиран следния въпрос: Е ли липсата на електронен подпис в кореспонденция, разменена посредством електронна поща, валидно основание за отхвърляне на доказателство и необходим ли е електронен подпис за установяване на авторство на документ, изходящ от страната, дала съгласието си за приемане на кореспонденция на съответния електронен адрес и представлява ли годно доказателствено средство представена между страните кореспонденция по електронна поща /Р. № 69/31.03.2011 г. на Апелативен съд-В. по т. д. № 66/2011 г. и О. на ВКС № 414/23.05.2012 г. по т. д. № 852/2011 г., V ТО, и Р. № 453/14.03.2011 г. на Апелативен съд-София по т. д. № 100/2010 г./. Приложени са копия от посочените съдебни актове.
Относно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният въпрос:
Представлява ли кореспонденцията между страните, извършена посредством електронна поща, годно доказателствено средство и електронен документ по смисъла на чл. 180, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, ал. 1 от ЗЕДП.
За ответника по касация [фирма] е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат М. А.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е изпълнено от страна на касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният да се е произнесъл съгласно разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правен въпрос по делото от твърденията на касатора, нито от сочените от него с касационната жалба факти и обстоятелства. Неизпълнението на общото изискване за посочване на правен въпрос по посочения смисъл е самостоятелно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение без касационният съд да е длъжен да разгледа допълнително посочените специални основания по т. 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да преценява относимостта на приложената към изложението съдебна практика.
Независимо от изложеното, първият посочен въпрос, касаещ иска по чл. 226, ал. 1 КТ, не е поставен коректно с оглед данните по делото от фактическа страна, поради което по този иск въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с приложената към изложението задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд.
Вторият въпрос, поставен с изложението за необходимото съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66 КТ не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 128 КТ, при положение, че сключеният договор с дата 2.05.2008 г. между ищеца и [фирма] е недействителен при липса на данни по делото лицето Т. Б., подписало договора за работодателя, да е разполагало с представителна власт по отношение на ответното дружество.
Въпросът представлява ли доказателствено средство кореспонденция между страните по електронна поща не е с решаващо значение за изхода на делото, поради което не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от цитираното тълкувателно решение, а и с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва обосноваване предпоставките за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, задължително изискване съгласно разясненията по посоченото тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград № 383/18.10.2012 г., постановено по гр. д. № 685/2012 г. по касационна жалба на ищеца М. Б., гражданин на Швейцария чрез процесуален представител адвокат П. В. П., САК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: