О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 418
София, 19 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 254/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение №1892/21.10.2013 год. по гр.д. № 2192/2013 год. на САС, ГК, ІV състав , с което е потвърдено решението по гр.д. № 8607/2012 год. на Софийски градски съд , с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Г. А. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД.
Ответникът по касация Г. С. А. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на постановеното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и допълнителните изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване по посочения от касатора материално- правен въпрос :
„При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2 ЗОДОВ, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ „
По този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 179/20.07.2012 год. на ВКС, 3-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер.
С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК .
Не е налице соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото представените по делото решения са постановени при различна фактическа обстановка , поради което определянето на различни размери на присъденото обезщетение не обосновава противоречива съдебна практика.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1892/21.10.2013 год. по гр.д. № 2192/2013 год. на САС, ГК, ІV състав ,
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: