3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 28.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1070/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение, постановено по гр.д. № 36/2010 год. на Варненския апелативен съд е отменено решението по гр.д. № 1037/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която П. на Република България е осъдена да заплати на Д. М. П. от[населено място] обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в престъпление по чл. 116,ал.1,т.6, пр.2 и пр.3 във вр. чл. 115 във вр. чл.10,ал.2 във вр. чл. 18,ал.1 НК, за което в последствие е бил оправдан , за горницата над 10 000 до 100 000 лв., както и в частта за разноските за горницата над 331 лв. до 3 340 лв. и вместо това е постановил ново решение, с което за този размер предявеният иск с пр. осн. чл. 52 ЗЗД е бил отхвърлен като неоснователен.
В частта, в която искът е уважен за размер от 10 000 лв., решението е оставено в сила.
Касационна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена от Д. М. П. от[населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С жалбата е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , с което се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: дали е налице повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление и съответно незаконно задържане на Д. М. П., какви са претърпените от него вреди в каква степен е повлияло случилото се с него в периода м. ноември 2004 год. 2007 год., как се е отразило на развитието на личността му , на неговото физически и емоционално здраве като счита , че с отговора на тези въпроси ще се реши и конкретния правен спор – какъв следва да бъде размера на обезщетението, което да се присъди на П..
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и конкретно Р №37/11.02.2009 год. по гр.д. № 5367/2007 год., І Г.о., Р №15/02.04.2009 год. по гр.д. № 5807/2007 год. на ВКС, ІV г.о., което според него обосновава основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.Счита, че посочените въпроси се решават и противоречиво от съдилищата, което обосновава критерия по чл 280,ал.1, т.2 ГПК .Моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали когато се предявени два иска за неимуществени вреди като се претендира обезщетение за вреди от наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът следва да отхвърли първия иск , доколкото второто обезщетение поглъща първото.
Върховният касационен съд, 30то г.о., с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното:
Посочените от касатора въпроси, досежно които се иска допускане на касационното обжалване с оглед критериите по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, както са формулирани ,нямат характер на правни въпроси по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Визираните от касатора въпроси имат фактически, а не правен характер.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване , само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
Въпросът досежно който се иска допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е намерил отражение в обжалваното решение ,поради което не носи белезите на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, а именно да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и конкретното му разрешаване с решението, да е обусловило изхода на спора.В съответствие с разрешението дадено в т.13 от ТР № 22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение включва и това от незаконно задържане по стража е определил едно общо обезщетение в размер на 10 000 лв.
По изложените съображения касационно обжалване на решението по жалбата на Д. М. П., не следва да се допуска.
Решението в неговата уважителна част е обжалвано от А. прокуратура[населено място].С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от страна, която има интерес от неговото обжалване в посочената част , поради което е процесуално допустима.
Налице и основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса , относно обективните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли поведението на ищеца по делото по време на предварителното разследване да бъде съобразено при това определяне, както следва да се уточни и конкретизира от съда поставения в изложението въпрос с оглед правомощията му по т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №4 от 23.12.1968 год. и касационното обжалване следва да се допусне на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Съобразно с изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение постановено по гр.д. № 36/2010 год. на Варненския апелативен съд с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1037/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която П. на Република България е осъдена да заплати на Д. М. П. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в престъпление в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва , считано от 15.08.2007 год., до окончателната и изплащане на сумата, по касационна жалба на А. прокуратура[населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част , по касационната жалба на Д. М. П..
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: