О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 20.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1249/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците А. И. К., К. Д. К. и Г. Д. К.-А. чрез процесуален представител адвокат Р. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в № 1097/17.06.2011 г., постановено по гр. д. № 945/2011 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ТО, І-9 с-в № 5089/8.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2679/2005 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – за обявяване за недействителен по отношение на ищците договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 29, т. 3, рег. 2749, д. № 427/1999 г., сключен между ответниците Г. И. К. и А. Д. З., относно недвижим имот в [населено място], [улица], ет. 3/надпартерен/, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно със средното зимнично помещение, 33.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и 29.50/100 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 563 кв. м., парцел ХVІІ-18, кв. 25 по плана на [населено място], местността „ГГЦ-Зона Г-14”. С обжалваното решение е отхвърлен и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответниците А. Д. З. и В. Х. В. за обявяване за недействителен по отношение на ищците и последващия сключен между последните договор за покупко-продажба на същия имот. С жалбата са заявени доводи за неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите чрез процесуалния си представител са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с поставени въпроси, които според тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложена е съдебна практика.
За ответника В. Х. В. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат Г. П.-С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
За ответника Г. И. К. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
За ответника А. Д. З. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна с молба за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е постановил отхвърлителен резултат по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, след като е проследил развитието на делбеното производство. Съдът е приел, че с постановяване и вписването на окончателно съдебно решение с отхвърлителен резултат по молба на ищците за обезсилване на влязлото в сила решение по делбата на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ се заличават последиците от вписването на молбата за обезсилване от 21.ІV.1999 г. и че след тази дата други вписвания по делбеното производство няма. С молба за преглед по реда на надзора от 12.01.1998 г. по реда на чл. 225сл. ГПК/отм./ ищците са поискали отмяна на отхвърлителните съдебните решения по искането им за обезсилване на възлагането. Копие от тази молба /с дата 12.01.1998 г./ не е представена по делото, а от представените справки от Службата по вписванията не се установява такава молба да е била вписвана. Молбата е цитирана в мотивите на решение № 448/31.05.1999 г., постановено по гр. д. № 1089/1998 г. на ВКС, І г. о., с което е възстановена висящността на делбеното производство с постановена отмяна по реда на надзора на влезлите в сила съдебни решения от 13.ХІ.1997 г. на СГС по гр. д. № 2987/97 г. и на СРС по гр. д. № 2086/92 г. Междувременно с нот. акт № 29, т. ІІІ, рег. № 2749, д. 427/5.VІІ.1999 г. на нотариус № 040 от НК, вписан на 5.VІІ.1999 г. първата ответница Г. И. К. е продала имота на втората ответница А. Д. З., легитимирайки се с посочените по-горе съдебни актове и справка от Службата по вписвания, видно от която имотът не е обременен с тежести. С последващ нот. акт № 38, т. ІV, рег. № 5386, д. 514/2001 г., вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 21022/19.07.2001 г. ответницата А. Д. З. е прехвърлила имота чрез договор за покупко-продажба на ответника В. Х. В..
От правна страна съдът е приел, че не е осъществен състава на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Приел е, че молбата за преглед по реда на надзора от 12.01.1998 г. няма данни да е била вписана и към момента на сключване на първата покупко-продажба от 5.VІІ.1999 г. с влязло в сила и вписано съдебно решение, по силата на което имотът е бил поставен в дял на продавачката Г. К. и с окончателен съдебен акт са отхвърлени молби на ищците за обезсилване на решението за възлагане по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./. Приел е, че към този момент приобретателите на имота са били добросъвестни трети лица, които не са знаели за наличие на правни проблеми относно имота.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо следва да се разбира еднородно тълкуване на закона. Това основание е насочено към отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна неправилна съдебна практика. В хипотезата „за развитието на правото” предпоставки са допускане са липса на практика на ВКС или наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
В конкретния случай касаторите са се позовали на посоченото основание, но не са обосновали наличието му. Не е посочена противоречива практика на ВКС, постоянна, но неправилна практика. Липсва обосноваване и че разглеждането на поставените от касаторите въпроси е от значение за развитието на правото.
Правните въпроси по прилагане на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и въпросите по прилагане на чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им съдебната практика на ВКС е богата и константна.
Правният въпрос, повдигнат от касаторите: „Може ли да останат незасегнати правата на третите лица от придобивна сделка при последваща отмяна на съдебно решение по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./, постановена по реда на преглед по реда на надзора по чл. 225сл. ГПК /отм./” фактически е некоректен при положение, че по делото ищците не са установили, че е вписана молбата им по реда на чл. 225сл. ГПК /отм./.
Независимо от това по този въпрос е налице задължителна практика, посочена и приложена от самите касатори, а именно: б. „д” на т. 6 от ППлВС № 7/28.ХІ.1973 г. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на съдебната делба, според което ако след влизане в сила на решението за възлагане на неподеляемо жилище съделителят, на когото то е възложено го е отчуждил на трето лице и решението за възлагане на жилището бъде обезсилено по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./ или да бъде отменено по реда на чл. 225 или чл. 231 ГПК/отм./, поначало приобретателите на жилището запазват своите права, тъй като те са се доверили на влязло в сила решение на съд.
При предявен иск по реда на чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяване чрез пълно и главно доказване недобросъвестност на третото лице-приобретател на имота и тази доказателствена тежест в случая е останала неизпълнена.
Вторият формулиран с изложението въпрос „Дали спорният имот е бил заплатен, тъй като не били внесени в нарочна сметка в банкова институция сумите за уравнение на дела на Г. К.” не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Въпросът не е от значение за изхода на спора, предмет на настоящото дело и по този въпрос съдът не се е произнесъл.
По правния въпрос за доказателствената тежест на писмените изявления на страните и на свидетелските показания като част от доказателствения материал по делото съдебната практика е последователна. Липсва обосноваване с изложението необходимост от промяна на същата.
Въпросът „Може ли да бъде валидна последваща сделка при вписана молба за допускане на преглед по реда на надзора” по делото не е коректен. Не е установено по делото вписване на молбата за преглед по реда на надзора.
С оглед на изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направени разноски по делото за касационната инстанция, както следва: на В. Х. В. сумата 1 500.00 лв., а на А. Д. З. сумата 300.00 лв. разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в № 1097/17.VІ.2011 г., постановено по гр. д. № 945/2011 г. по касационна жалба на ищците А. И. К., К. Д. К. и Г. Д. К. чрез процесуален представител адвокат Р. С..
ОСЪЖДА А. И. К., К. Д. К. и Г. Д. К. да заплатят на В. Х. В. сумата 1 500.00 лв. и на А. Д. З. сумата 300.00 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: