О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр.София1 12 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2679 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Г., чрез процесуален представител адв.М.Д., срещу определение от 30.11.2012г. по ч.гр..д.№4226/2012г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на определение от 12.04.2012г. по гр.д.№2373/2008г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на К. Г. срещу постановеното решение по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на К. Г. срещу постановеното решение по делото поради неизправяне нередовността на въззивната жалба в указания законов срок.
Въззивният съд е приел, че съдът е изпратил на Г. съобщение с указанията за отстраняване на нередовностите на жалбата, но последният макар и да е търсен от връчителя многократно и в различни часове не е бил намерен. Приел е, че съобщение с указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба е било връчено на 25.01.2012г. на двамата процесуални представители на Г., чрез един от които е подадена въззивната жалба и които по правило могат да извършват от името на страната всички процесуални действия /активно и пасивно представителство/.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правен въпрос: „отбелязването върху едно съобщение от връчителя, че не е намерил въпросното лице може ли да доведе до връщане на една жалба”. Счита, че поставеният въпрос е разрешен с въззивното определение в противоречие с решения №705 от 17.11.2010г. по гр.д.№678/2010г. и №803 от 13.01.2011г. по гр.д.№1236/2010г., двете на ВКС, ІІІг.о. и №192 от 06.07.20102г. по гр.д.№40/2012г. на ВКС, Іг.о., постановени в производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, както и въззивно определение от 07.02.2012г. по ч.гр.д.№13845/2011г. на СГС. С посочената съдебна практика са разрешени въпроси по приложението на чл.47 ГПК, а в решение №803 – и на чл.50 ГПК /връчване на търговци и на юридически лица/, каквито въпроси не са разрешени с обжалваното определение. Нормата на чл.47 ГПК /връчване чрез залепване на уведомление/ има за цел да реши трудностите при първото връчване на ответник в исковото производство и на длъжник в изпълнителното производство, какъвто не е разглежданият случай. С приложеното определение от 14.05.2012г. по г.гр.д.№6153/2012г. на СГС не е разрешен поставен от касатора правен въпрос, а е разрешен въпрос относно приложението на нормите на чл.42 ГПК/връчител/ и чл.44, ал.1 ГПК /удостоверяване на връчването от връчител/. Представени са от касатора и актове на ВАС, които не представляват доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът е поставил и въпрос: ”достатъчно ли е да се отбележи на върнатото съобщение, че не е намерил въпросното лице когато не са изпълнени задължителните изисквания на чл.43 ГПК и липсват доказателства, че лицето е променило адреса си”. Доводите в частната жалба са, че връчителят не е търсил лицето в извънработно време, нито е спазен реда на чл.43, ал.2 ГПК. Както се посочи, връчването чрез залепване на уведомление в случая не намира приложение, а дали в случая удостоверените от връчителя данни обосновават извод, че личното връчване е невъзможно, за да се приложи връчване чрез процесуалния представител адвокат, не е относим въпрос към допускането на касационно обжалване на въззивното определение, а на неговата правилност. Отделно, жалбоподателят не е обосновал наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правни въпроси: „може ли адвокат да бъде задължен да плаща държани такси по дело, по което е процесуален представител и законосъобразно ли е да му се връчва съобщение в този смисъл; когато адвокатът откаже да приеме такова съобщение със забележка да се връчи лично на страната, тече ли срок за внасянето на дължимата сума”. Счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не се сочи и представя от касатора съдебна практика, за да се приеме наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.11.2012г. по ч.гр..д.№4226/2012г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на определение от 12.04.2012г. по гр.д.№2373/2008г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на К. Г. срещу постановеното решение по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: