О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 457
София, 27.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 977/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. С. Д. от [населено място] и М. К. Д. от [населено място] чрез адв. Ж. Н. обжалват решение № 6 от 22.02.2011 год., постановено по гр.д. № 108/2010 год. на Бургаския апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение № 230 от 11.02.2010 год. по гр.д. №270/2010 год., с което e отнето от двамата касатори в полза на държавата следното имущество, придобито от престъпна дейност :
самостоятелен търговски обект – магазин Б, изграден на първи етаж в хотелски комплекс „Люляк”, блок „А”, к.к. Слънчев бряг- изток , Бургаска област , ведно със съответния процент ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ? ид. част от неурегулиран поземлен имот /ливада/ с площ от 4 666 дка, четвърта категория, находящ се в местността „Стара Р.” в землището на [населено място], общ. Т. , който понастоящем представлява два урегулирани поземлени имота УПИ- І – 122009 в кв. 122 и УПИ-ІV-122009 в кв. 122 по плана на [населено място],
лек автомобил „Мерцедес” Е 200, с рег. № 8899А, цвят тъмносин метали,
и с което С. Д. е осъден да заплати на държавата сумата 300 лв. , получена от продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” Е 200, с рег. [рег.номер на МПС] , цвят черен и сумата от 5 000 лв. , представляваща стойността на придобитите от престъпна дейност дружествени дялове в капитала на [фирма], както и да заплати държавна такса в размер на 3 686,72 лв. и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение , с което искането на КУИППД по чл. 28 ЗОПДИППД да бъде отхвърлено изцяло.
Ответникът по тази касационна жалба КУИППД оспорва същата по същество, в писмен отговор по делото.
КУИППД обжалва въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което искането по чл. 28 от ЗОПДИППД на КУИППД за отнемане от П. С. Д. и М. К. Д. в полза на държавата на имущество съставляващо ? ид. част от дворно място в [населено място], обл. Бургаска, представляващо парцел VІІ-679, в кв.55 по плана на града с обща площ от 745 кв.м., ведно с втори жилищен етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, е отхвърлено .
В касационната жалба на КУИППД се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което искането по чл. 28 от ЗОПДИППД да бъде уважено и за това имущество.
П. и М. Д. оспорват касационната жалба на КУИППД по същество в писмен отговор по делото.
Касационните жалби и на двете страни са подадени в законоустановения срок, от страни, които са надлежни, доколкото имат право и интерес от обжалване на решението в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Досежно наличието на допълнителните изисквания, с които законодателят свързва достъпа до касационното обжалване Върховният касационен съд приема следното:
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на П. и М. Д. :
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване са формулирани пет правни въпроса , които според касаторите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК , а именно :
1. Въпроса за смисъла на понятието имущество придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да е налице причинно- следствена връзка между престъпната дейност, за която е осъдено лицето и придобиването на имуществото, или е достатъчно да не е установен законен източник ;
2. От кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, в частност изясняване на понятието проверяван период, който е в непосредствена връзка с първия въпрос – въпроса относно смисъла на понятието „ имущество, придобито от престъпна дейност” по ЗОПДИППД и необходимостта от наличие на връзка между конкретната установена престъпна дейност на лицето и придобитото от него имущество;
3. Въпроса , свързан с изясняване на приноса на съпругата М. К. Д. в придобиването по време на брака й с П. С. Д. имущество, което е от значение за приложението на чл. 10 от ЗОПДИППД ;
4. Въпроса дали имуществото е на значителна стойност по см. на чл. 3,ал.1 от ЗОПДИППД, която съгл. пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД е над 60 000 лв.; въз основа на какво е изчислена тази стойност и при какви условия, както и за кое имущество е изчислена – за цялото общо или за имущество за което няма установени законни доходи и за което има поне предположение, че придобиването му е пряко или косвено свързано с конкретната престъпна дейност и
5. Дали процесното имущество има установен законен произход за неговото придобиване и въз основа на какво е преценено наличието или липсата на законни източници и достатъчно ли е извършването на една механична съпоставка между общия сбор от законни доходи, получени 25 години назад от ответниците, с общия сбор на установения за същия период от време разходи.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗОПДИППД производството по отнемане на имущество по този закон се провежда когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност за което може да се направи основателно предположение , че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК по текстове, изчерпателно изроени в чл. 3,ал.1,т.1-25 от Закона. Прието е, че основателността на предположението се извежда от вида престъпление , за което е осъден ответникът като с в случая двете престъпления, за които ответникът е бил обвинен и признат за виновен , са свързани с набавяне на имотна облага. Прието е, че законът не изисква установяване на причинно- следствена връзка между конкретното престъпно деяние , за което е осъдено лицето и придобиването на имущество на значителна стойност. Според съда този извод следва от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл. 3 тъй като предвидените в тази разпоредба престъпления не винаги предполагат получена от лицето имотна облага .По чл. 3 от закона трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицето, но това предположение се извежда от липсата на данни за законни източници на доход . Ако не се докаже , че имуществото на осъденото лице е придобито със законни средства, то тогава важи основателното предположение, че е придобито пряко или косвено от престъпната му дейност.Дори имуществото да е придобито преди да е извършено престъплението, за което е осъден ответникът , същото подлежи на отнемане ако не е доказано да е придобито със законни доходи на лицето.
Така възприетото разрешение на поставените от касатора първи и втори въпрос е в съответствие с практиката на ВКС – решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, според които пряка причинно – следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество не следва да бъде установявана , но следва да се държи сметка за вида и характера на престъплението, за което лицето е било осъдено и доколко същото би могло да бъда свързано с придобитото имущество. В тази връзка е без значение кога имуществото е било придобито – тоест дали това е станало в периода, за който е установено извършването на престъпна дейност или преди това.
В този смисъл са Р № 1488/30.10.2010 год. по гр.д. № 1116/2009 на ВКС, ІV г.о. , Р № 750/13.12.2010 год. по гр.д. № 952/2009 год. на ВКС, ІV г.о. , Р № 834/23.12.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год. , на ВКС, ІV г.о.
Според въззивният съд ако съпругата – ответник е имала принос в придобиването на имуществото, но този принос наред с останалите доходи на семейството не е достатъчен за да се приеме, че е налице законен източник на средства в придобиването на дадено имущество, то този принос се приравнява на липса на принос и имуществото подлежи на отнемане.
Това становище на въззивния съд не влиза в противоречие с Р № 607/20.10.2010 год., постановено по гр.д. №1116/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, на което касаторът се позовава за да обоснове критерия по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК.
С цитираното решение е посочено, че съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства за приноса на съпругата в придобитото по време на брака имущество , доколкото те касаят обстоятелства , които са от значение за приложението на чл. 10 ЗОПДИППД – само установената липса на принос, може да е основание това имущество да се отнеме в полза на държавата. Следователно в решението липсва тълкуване на нормата на чл. 10 ЗОПДИППД, в посочения от касатора смисъл , което да е принципно различно от тълкуването направено в обжалваното решение, поради което критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен.
Според въззивният съд понятието „ значителна стойност”е определено в пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД , където е посочено, че значителна стойност е тази над 60 000 лв. По отношение отговора на въпроса коя стойност има предвид закона – придобивната по документите за собственост или реалната пазарна цена към момента на придобиването на процесното имущество, въззивният съд се е позовал на редица решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, в които принципно се приема, че при определяне стойността на имуществото съдилищата следва да имат предвид реалната пазарна стойност на придобитите имущества към момента на тяхното придобиване. Следователно по посочения под №4 правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, а не в противоречие с нея. Неоснователно е твърдението на касаторите, че въззивното решение и в тази част е постановено в противоречие с приетото по въпроса с Р №607/ 29.10.2010 год. по гр.д. № 1116/2009 год. на ВКС, ІV г.о., макар въззивният съд да се е позовал на него. На практика с това решение не се отрича определянето на стойността на придобитото имущество по реални пазарни цени, когато същото е придобито по силата на възмездна сделка . В него е посочено , че действителната стойност на придобитото имущество може да съответства или не на отразеното в договора и когато не е установено такова несъответствие, съдът следва да зачете посоченото в съответния придобивен документ. Посочено е ,че КУИППД като трето за сделката лице, не е обвързана от посочената в договора цена на придобитото имущество.От тук следва извода, че когато приетите по делото експертизи сочат друга реална пазарна цена на придобитото имущество е налице несъответствие между отразената в договора цена и реалната такава, при което следва да бъде зачетена установената реална пазарна цена на имота към датата на неговото придобиване. С оглед на това по посочения въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с Р №607/ 29.10.2010 год. по гр.д. № 1116/2009 год. на ВКС, ІV г.о. както и не е налице и принципно противоречие между това решение и другите цитирани от въззивния съд решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК.
За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел, че след съпоставка на доказаните приходи и разходи на ответниците за проверявания период се установява, че разходите надвишават с 1681,88 М. приходите т.е. за тази стойност произходът на имуществото им не може да намери законно обяснение. Прието е също така, че имуществото придобито от ответниците за проверявания период възлиза общо на стойност 72 533 лв.-тоест същото е на значителна стойност. Приетият подход за съпоставка на стойността на придобитото за процесния период имущество и приходите като цяло е в съответствие с Р № 471 от 06.07.2010 год. по гр.д. № 641/2009 год. на ВКС, 3-то г.о., Р № 89/2010 год. по гр.д. № 717 на ВКС, 3-то г.о., Р № 671/09.11.2010 по гр.д. № 875/2010 год. год., които отразяват преобладаващата съдебна практика , а разрешението дадено в цитираното от касатора Р №607/ 29.10.2010 год. по гр.д. № 1116/2009 год. на ВКС, ІV г.о. в тази насока, остава изолирано. Другото цитирано Р № 732/02.03.2001 год. по гр.д. № 339/2010 год. на ІІІ г.о., не застъпва по въпроса позиция- различна , от приетата с обжалваното решение.
Въпросът дали процесното имущество има установен законен произход и въз основа на какво е преценено наличието или липсата на законни източници / въпрос №5 в Изложението/, е въпрос на доказване във конкретното дело , а не правен въпрос по см. на чл.280,ал.1 ГПК ,поради което не следва да бъде обсъждан в настоящото производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на изложеното, не са изпълнени посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 и т.1 и т.2 ГПК, поради което касационното обжалване по тази касационна жалба не следва да се допуска.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на КУИППД :
В представеното към тази жалба изложение се сочи , че въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото в обжалваната част въпрос, като в нарушение на чл. 145 ГПК /отм./ е приел за доказана датата на съставяне на декларация от 26.12.1997 год. , съдържаща скрито споразумение.Посочено е, че това противоречи на съдебната практика на ВКС / Р № 961/07.12.2006 год. по гр.д. №528/2006 год. , ТК, ІІ г.о. на ВКС и Р № 806/23.10.2009 год. по гр.д. №1702/2009 год. на ВКС, ІІ г.о./,според които доказването на датата на частен документ със свидетелски показания, е недопустимо. С оглед на това се иска касационното обжалване по касационната жалба да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Визираните от касатора решения на ВКС нямат задължителен характер, поради което в случай на установено противоречие по посочения правен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче такова противоречие не се установява, доколкото решенията третират друга правна проблематика.
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за достъп да касационно обжалване и по тази касационна жалба .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 22.02.2011 год., постановено по гр.д. № 108/2010 год. на Бургаския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: