2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
[населено място] 12.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №547 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 26.10.2009г., постановено по в.гр.д.№715/2009г. на Р. окръжен съд след частична отмяна на решение от 06.03.2009г. по гр.д.№236/2008г. на Р. районен съд, е уважен предявения от Светла Х. К. срещу В. А. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД до размер на 2500лв., а в останалата част отхвърлителното първоинстанционно решение е оставено в сила.
Постъпила е касационна жалба от Светла Х. К. от[населено място], срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила в останалата част отхвърлителното първоинстанционно решение.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по допускането на жалбата на другата страна до касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от В. А. Д. срещу решението на въззивния съд в осъдителната част.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по допускането на жалбата на другата страна до касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Светла Х. К. срещу В. А. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, искът е уважен за сумата 2500лв., а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят К., за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2/неточно се сочи т.1/ от ГПК, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с решение №23 от 03.02.2009г. по гр.д.№816/2008г. на ВКС, ІІг.о., решение №139 от 18.03.2009г. по гр.д.№6044/2007г. на ВКС, ІІг.о. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По приложението на чл.52 от ЗЗД има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2/неточно се сочи т.1/ от ГПК, жалбоподателят Д. сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.45 от ЗЗД, но не е представил доказателства за наличието й, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: съставлява ли противоправно поведение сезирането на прокуратурата. Нормата на чл.45 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Във всеки конкретен случай съдът преценява дали е налице нарушение на императивна правна норма – на специална правна норма, която съответното деяние накърнява, респ. на общата нормативна забрана да не се вреди другиму, въз основа на което да може да се приеме налице ли е противоправно деяние като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2009г., постановено по в.гр.д.№715/2009г. на Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: