О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1318
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5346/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Н. чрез адв. С. Т. против решение № 161/16.05.2013 год. по в. гр.д.№ 121/2013 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 1422/2012 год. на Габровския районен съд , с което на осн. чл. 422 ГПК е признато за установено, че Ц. М. Н. дължи на Агенция „ Пътна инфраструктура” сума в размер на 9 567,46 лв. , ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и след като е отменено решението в частта, в която искът за мораторна лихва в размер на 571,48 лв. за периода от 05.12.2009 год. до 30.09.2011 год. е отхвърлен, е постановено ново решение, с което този иск е уважен.
Ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК касаторът счита , че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса: Възможно ли е отдаването на имот, частна държавна собственост – жилище под наем на свободния пазар при изрична забрана за това, съдържаща се в ЗДС и ППЗДС, като при това свободният наем да е основа на обезщетението по чл. 236,ал.2 ЗЗД.
За да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени две комулативно дадени предпоставки: 1.Касаторът да е формулирал правен въпрос / материалноправен или процесуалноправен/ , който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и 2. По отношение на така формулирания въпрос да е обосновано и изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване . В случая – формулирания от касатора въпрос следва да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . Касаторът обаче не е обосновал по какъвто и да било начин изпълнението на това допълнително основание. Съгласно т.4 от ТР №1 от 19.02.2010 по ТД № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното приложени на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противречиви за да се създаде съдебна практика или за да бъде тя осъвременена .
Доколкото в случая втората предпоставка за допустимост на касационното обжалване не е изпълнена, същото не следва да се допуска
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161/16.05.2013 год. по в. гр.д.№ 121/2013 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: