О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
Софияq 26.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 550/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 37046/30.09.2010 г. от ЕТ „Ел Ес Би Си Л. – В. Т., съдебен адрес: [населено място], [улица], етаж № 2 чрез процесуален представител адвокат Б. Б. против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 919/2.07.2010 г. по гр. д. № 411/2007 г., с което е отменено решение на В., ІХ състав № 137/12.01.2006 г. по гр. д. № 7/2006 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Г. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу [фирма], представляван от В. Е. Т. искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от 3.06.2003 г. до 8.04.2004 г. за съответни суми, ведно с обезщетения за забавено плащане и вместо него е постановено друго решение, с което исковете са уважени на основание чл. 128 КТ и чл. 245 КТ, като сумите за посочения период са посочени помесечно.
От процесуалния представител на ответника е подадена и касационна жалба вх. № 2088/21.01.2011 г. против допълнително въззивно решение № 1469/30.11.2010 г. по гр. д. № 411/2007 г., постановено в производство по чл. 193 ГПК/отм./, с което е допълнено постановеното решение № 919/2.07.2010 г. с присъждане на законна лихва върху сумите-главници, считано от завеждане на исковата молба – 30.12.2005 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД.
Представени са изложения по допустимостта на касационното обжалване по двете жалби с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК /по първото/ и чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /по второто/ с формулирани процесуалноправни въпроси, свързани с приложението и тълкуването на чл. 221 и чл. 224 ГПК /отм./ и чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ /по първото/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно обвързаността на иска за присъждане на обезщетение за забава от основателността на главния иск /по второто/. Приложени са съдебни решения.
Ответникът по касация Б. Г. Б. е оспорил касационните жалби по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Т. Д..
Касационните жалби са подадени от заинтересована страна срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 128 КТ в общ размер от 16717.86 лв. и по чл. 245, ал. 2 КТ в общ размер на сумата 4421.40 лв. за исковия период от време въззивният съд се е позовал на влязло в сила съдебно решение гр. д. № 4479/2007 г. на В., ХІ състав, с което е прието за установено, че между Б. Г. Б. и [фирма], [населено място] е възникнало трудово правоотношение от 3.06.2003 г., което е съществувало до 8.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Г. Б. е заемал в предприятието на едноличния търговец длъжността „посредник в бизнес услуги” срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1650 лв. Съдът е посочил, че при постановяване на решението не следва да бъдат разглеждани възраженията на ответника за липса на валидно трудово правоотношение и събрани в тази насока доказателства, предвид влязлото в сила съдебно решение. В производство по чл. 193 ГПК/отм./ съдът е постановил допълнително решение, с което е присъдил законна лихва върху сумите главници от неизплатено трудово възнаграждение, като е констатирал, че с приложена на л. 37 от гр. д. № 7/2005 г. на В. е налице писмена молба, с която са предявени исковете по чл. 245, ал. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД-за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на основното въззивно решение.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос: Дали, когато е налице влязло в сила решение относно наличието на едно спорно преюдициално право е допустимо в последващ процес разглеждането на наличието или липсата на това право е основано на нови обстоятелства и възражения и събиране на доказателства във връзка с тях, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВС /ППлВС № 2/29.VХ.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. и на ВКС, изразена в съдебните решения, приложени към изложението. В тази връзка касаторът се е позовал на постановление от 7.10.2010 г. на прокурор при В. Окръжна прокуратура, по силата на което е възобновено наказателно производство ДП № 418/2006 г. на ОД МВР В., водено срещу ищеца Б. Г. Б. за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК за това, че с цел незаконно обогатяване е съставил неистински документи, представляващи трудов договор и служебни бележки. Документът е неотносим към правния спор, предмет на делото. В първоинстанционното производство тези документи са изключени от обстоятелствата по делото на основание чл. 101 ГПК/отм./, а ищецът е предявил установителния иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 97 ГПК /отм./, образувано гр. д. № 4479/07 г. на В., приключило в влязло в сила съдебно решение на 22.02.2010 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК от ВКС, ІV-то г.о., с което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК е признато за установено, че между страните по делото е възникнало трудово правоотношение от 3.06.2003 г., което е съществувало до 8.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който ищецът е заемал длъжността „посредник в бизнес услугите” при ответника срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1650 лв. без да е приет като доказателство по делото трудов договор.
С изложението касаторът е посочил процесуален правен въпрос в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно” нарушаване от въззивния съд разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК/отм./, доколкото съдът не е отложил съдебно заседание, проведено на 15.06.2010 г., въпреки че са били налице предпоставките на текста страната и пълномощникът й да не могат да се явят поради неотстранимо препятствие.
Касае се до оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК/отм./, което не е относимо към производството по селекция на касационните жалби. Независимо от това практиката на съда по прилагането на тази разпоредба е трайна и непротиворечива, поради което произнасянето не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С изложението по допустимостта на касационното обжалване по втората жалба касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като поддържа, че няма противоречие в съдебната практика, че акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен като ако съществува неизпълнение на парично задължения и ако не е налице главно задължение е недопустимо да се присъжда обезщетение за забава. А в случая липсват правни и фактически основания за уважаване на главния иск, поради което допълнителното решение, с което е присъдена законна лихва върху главниците неизплатено трудово възнаграждение е недопустимо.
Не са налице посочените основания за допустимост на касационното обжалване по отношение на допълнителното решение на въззивния съд.
Липсва правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Поддържа се оплакване за недопустимост на решението-основание за отмяна по чл. 281, т. 2 ГПК, което не е относимо към производството по селекция на жалбите до ВКС.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановените от Варненски окръжен съд по гр. д. № 411/2007 г. решение № 919/2.07.2010 г. и допълнително решение № 1469/30.11.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: