1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С., 20.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1438/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. Н. ЕГН [ЕГН] чрез адвокат П. Т. против въззивно решение на Апелативен съд П. № 505/9.06.2009 г., постановено по гр. д. № 677/2009 г., с което е потвърдено решение на П. окръжен съд № 668/17.04.2009 г. по гр. д. № 3370/2008 г., с което В. Г. Н. /ответник/ е осъден да заплати на П. Л. К. /ищец/ сумата 17 000 евро, съставляваща неустойка за неизпълнение на поето от него като продавач по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 8.10.2008 г. задължение да прехвърли в уговорен срок – 31.10.2008 г. правото на собственост върху имота, както и разноски по делото в размер на сумата 2 670 лв.
С изложение на основания за допускане на касационно обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с материалноправен въпрос, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Правната уредба на неустойката има диспозитивен характер. След като страните са уговорили, че неустойка се дължи при настъпване на определени условия следва ли съдът да следи дали тези условия са настъпили при постановяване на решението”. В тази връзка поддържа, че съгласно чл. 10 от предварителния договор страните са уговорили неустойка за продавача при наличие на кумулативно дадени факти, а именно: неизпълнение в срок от страна на продавача на задължението му и при отказ да прехвърли имота след писмена покана от страна на купувача. Дори да се приеме, че продавачът е неизправна страна по договора, същият не дължи неустойката, предвидена с чл. 10, след като не е представена писмена покана. Позовава се на Р. от 30.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 59/2008 г., ТК; Р. № 282/11.04.2008 г. ВКС по т. д. № 56/2008 г., ТК; Р. № 587/13.11.2008 г. ВКС по т. д. № 338/2008 г., ТК, копия от които прилага.
Ответникът по касация П. Л. К. не е изразил становище по касационната жалба.
Постъпила е частна жалба от П. Л. К. против въззивно определение на Апелативен съд-П. № 955/9.07.2010 г. по гр. д. № 677/2009 г., с което е оставена без уважение молба на адвокат И. К., в качеството на процесуален представител на ищеца П. Л. К. за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските с присъждане направени за въззивната инстанция разноски по делото в размер на 2000 лв.- адвокатски хонорар.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Безспорно е, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът в качеството на продавач се е задължил да прехвърли на ищеца, в качеството на купувач магазин за промишлени стоки на две нива в западната част на сутеренен етаж на кота 2.80 м. и партерен етаж на кота 0 м., със застроена площ 90 кв. м., състоящ се от магазин за промишлени стоки, складово помещение и пристройка, с идеални части от общите части на сградата, правото на строеж и от дворното място, цялото застроено и незастроено с площ 228 кв. м.-УПИ ХІV-654, кв. 360 по плана на Трета градска част- [населено място]. Имотът е следвало да се прехвърли в срок до 31.10.2008 г. при заплащане на уговорена цена-85 500 евро. При подписване на договора купувачът се е задължил да заплати на продавача капаро в размер на 8 550 евро, сума, представляваща част от уговорената цена. С т. 10, раздел VІ от договора страните са уговорили заплащане на неустойка за всяка една от страните при неизпълнение на задълженията в двоен размер на уговореното капаро. На уговорената дата и час за сключване на окончателния договор /уговорено е сделката да се сключи при нотариус М. С. на 31.10.2008 г., 13.00 ч., ако не бъде сключена по-рано от тази дата/ се е явил купувачът и след като до 15.00 ч. продавачът не се е явил е бил съставен констативен протокол. С нотариална покана от 6.12.2008 г. продавачът е отправил към купувача изявление, че разваля предварителния договор, поради неизпълнение от страна на купувача.
Въззивният съд е приел, че към този момент /6.12.2008 г./ продавачът вече е бил неизправен по отношение на поетото свое задължение за разлика от купувача, който е изпълнил своите задължения – заплащане на капаро и явяване за сключване на окончателен договор на определената дата, час и нотариус.
Въззивният съд е отхвърлил довода на купувача /ответник/ във въззивната му жалба, че купувачът е неизправна страна по договора, тъй като съгласно чл. 4 от предварителния договор бил длъжен да заплати остатъка от продажната цена до 31.10.2008 г. и да покани продавача да се яви на точно определен, час и нотариус за сключване на окончателния договор. Видно от редакцията на предварителния договор датата 31.10.2008 г. е посочена единствено в раздел ІІІ, озаглавен „Срок за сключване на окончателен договор”. Съгласно чл. 4 окончателният договор се сключва при изплащане на договорената сума, т. е. в деня на изповядане на сделката пред нотариус. Няма задължение за купувача да отправя писмена покана за сключване на сделката – уговорени са ден, час и нотариус за сключване на окончателния договор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По правния въпрос, формулиран от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както следва да се прецизира посоченото от касатора основание за допустимост.
С изложението не са изложени аргументи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ е налице при необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
По частната жалба:
Неоснователна е по съображенията, изложени от въззивната инстанция, които настоящият съдебен състав възприема изцяло.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-П. № 505/9.06.2010 г., постановено по гр. д. № 677/2009 г. по касационна жалба на В. Г. Н. чрез процесуален представител адвокат П. Т..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Апелативен съд-П. № 955/9.07.2010 г. по гр. д. № 677/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: