О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 529
София, 06.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1513/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. чрез адв. Л. К. срещу решение от 21.06.2011 год. по гр.д. № 440/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 566/2010 год. на Пещерския районен съд, е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от Д. Т. М. против А. И. У. иск за изменение на определения с решение по гр.д. № 711/2009 год. на Районен съд [населено място] режим на лични отношения между бащата А. И. У. и роденото от брака между страните малолетно дете В. А. У..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация А. И. У. от [населено място], чрез адв. В. И., оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Следва ли при искане за изменение на мерките на личен контакт между детето и неговия баща да се зачита волята на детето и кой принцип е водещ – интереса на детето или интереса на родителя?” Застъпено е становище, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с Постановление на пленума на ВС № 1/12.11.1974 год., поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения от касатора въпрос, с въззивното решение е прието, че при определяне мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с родителите, желанието на детето следва да бъде съобразено от съда , но същевременно то не е определящо и следва да се преценява в съвкупност с останалите данни по делото . Именно като е съобразил с всички данни по делото / становище на Дирекция „Социално подпомагане , [населено място], разясненията на вещото лице – психолог, пола и възрастта на детето, данните за установената му вътрешно емоционална нестабилност и пр./ въззивният съд е приел, че в интерес на детето е при условията на определените мерки за упражняване на родителските права от страна на майката, в обкръжението на която детето се чувства добре, режимът на лични отношения с бащата да бъде по широк и невъзпрепятстван, така както е поискано в исковата молба. Същевременно съдът е извършил подробен анализ и на изразеното от детето становище като е обосновал извод , че първоначално дадения отговор от детето, че не иска да преспива при бащата е обусловен по скоро от поведението на майката и че не съставлява постоянна позиция на детето.
С оглед на това обжалваното решение не се явява в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВС, според която при определяне мерките на лични отношения следва да бъде съобразено и желанието на детето, но и всички останали данни по делото касаещи родителски качества , условия за живот, социална среда, потребности на детето и пр. като решаването на спора следва да бъде съобразено преди всичко с неговия обективен интерес. Доколкото посочения от касатора допълнителен критерий /основание за допустимост на касационното обжалване/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнен, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.06.2011 год. по гр.д. № 440/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда Д. Т. М. от [населено място], обл. П., да заплати на А. И. У. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: