О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 04.04.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори април юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1681 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. С. Д. от [населено място], срещу решение от 17.09.2011г., постановено по гр.д.№526/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.06.2011г. по гр.д.№1117/2010г. на Балчишки районен съд за отхвърляне на предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът СОУ”Х. С.” оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Г. С. Д. срещу СОУ”Х. С.” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й поради съкращение в щата; за възстановяване на заеманата длъжност „учител по музика” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпросите: „когато в предизвестието на работодателя за прекратяване на трудовия договор, връчено на работника, е посочено с цифри правно основание, което не съответства на изписаните с думи причини за прекратяване на договора, следва ли да се приеме чрез тълкуване, че предимство има изписаното с думи, а не посоченото с цифри” и „следва ли работодателят да извърши поправка на допуснатото в предизвестието противоречие като издаде последващ писмен акт, който да съобщи на работника в срока на даденото предизвестие”. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като има формирана задължителна съдебна практика, изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №746 от 20.01.2011г. по гр.д.№119/2010г. на ВКС, ІІІг.о., която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно решение. Прието е в решението на ВКС, че при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/ от заповедта; въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. Това разрешение несъмнено са отнася до акта на работодателя, с който упражнява правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали това е заповед за уволнение или предизвестие за уволнение.
Касаторът сочи въпрос: „следва ли работодателят да отправи предизвестие, в което да сочи, че прекратява договора поради промяна в списък-образец №1 и промяна в щатното разписание, след като същите още не са утвърдени към датата на отправяне на предизвестието”. Счита, че поставеният въпрос е решен от въззивния съд при противоречива съдебна практика, но не представя доказателства за наличието на такава /представени са решения на районни съдилища, за които няма данни да се влезли в законна сила/. Отделно, по въпроса: „какво е значението на изискването за съгласуване на списък образец № 1, част от който е щатното разписание на училищата с началника на Регионалния инспекторат по образованието” е прието Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г., ОСГК, с което е прието, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет; че новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование; че въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба №4/2003г. за документите в системата на народната просвета на М. и Наредба №3/2008г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец №1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение. Въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в касационната инстанция в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.09.2011г., постановено по гр.д.№526/2011г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на СОУ”Х. С.”, [населено място], общ.Б., сумата 200лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: