1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
София, 11.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1214/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на СГС, ІV „Г” състав от 1.04.2010 г. по гр. д. № 12115/09 г. е обезсилено решение на СРС, 73 с-в от 15.08.2009 г., постановено по гр. д. № 16735/2008 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128 КТ за общата сума 4 319.52 евро за периода 29.12.2005 г. – 3.01.2006 г.; отменено е решението в частта, с която [фирма],[населено място] е осъдено да заплати на Е. Б. И. сумата над присъдените на основание чл. 128 КТ 1 118.26 евро и за периодите 24.10.2005 г. – 31.10.2005 г. и 1.12.2005 г. – 28.12.2005 г.; сумата над присъдените на основание чл. 245 КТ 130 евро и за периода 15.11.2005 г. – 15.12.2005 г. и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати държавна такса и разноски за сумата над 137.53 лв., вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от Е. Б. И. срещу [фирма] иск по чл. 128 КТ за разликата над 1 118.26 евро до присъдения размер от 3 488.80 евро и за периодите 24.10.2005 г. – 31.10.2005 г. и 1.12.2005 г. -28.12.2005 г. и иск по чл. 245 КТ за разликата над 130 евро до присъдения размер от 400 евро и за периода 15.11.2005 г. – 15.12.2005 г., както и искането за присъждане на разноски за производството пред СРС и СГС; потвърдено е решението в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от Е. Б. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за горницата над присъдената сума 367.40 евро до пълния предявен размер от 900 евро, както и исковете по чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД, съответно за сумата 1168.86 евро-неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в 8 съботни дни по 5 часа за м. 10, 11 и 12.2005 г. или общо 55 часа и 100 евро-мораторна лихва върху горната сума за периода 15.11.2005 г. – 17.06.2008 г.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни.
Касаторът-ищец Е. Б. И. чрез адвокат С. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над присъдения размер от 1118.29 евро; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 262 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд; в отхвърлената част на иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; за заплащане на лихва над 130 евро; потвърденото решението в останалата част; отхвърленото искането за присъждане на разноски по делото.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът-ищец посочва основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са процесуалноправни въпроси с разбирането, че са относими към изграждане у съда основни фактически и правни изводи във връзка с постановяването на решението, по които въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила в противоречие с трайна практика на ВКС по приложени към изложението решения на съдебни състави на ВКС, постановени в касационно производство по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отм./, а именно: нарушил е принципа на вътрешното убеждение, уреден в чл. 12 ГПК /нов/, не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, нарушил е правилата за разпределение на доказателствената тежест, отдал е значение на доказателствата, представени от ответника и е умаловажил доказателства на ищеца.
За ответника [фирма],[населено място] чрез адвокат И. А. въззивното решение е обжалвано в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 128 КТ да заплати на Е. И. сумата 1118.26 евро, на основание чл. 245 КТ-сумата 130 евро и в частта, с която е потвърдено решението на СРС, 73 с-в, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 367.40 евро със законна лихва от 17.06.08 г. до окончателното изплащане.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалният представител на касатора-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в противоречие с практиката на ВКС-основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че е налице произнасяне „свръх петитум” в частта, с която и двете инстанции са приели, че т. нар. „разходен касов ордер” за платена на работника авансово сума от 200 евро не е доказателство без да е направено такова възражение от противната страна и отказ на съда да обсъди по същество на спора ключови доказателства-цитирания по-горе разходен касов ордер, признания на ищеца и заключение на вещо лице, прието от първата инстанция. Позовава се на Р. № 1869/15.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2001 г., ІV г. о., Р. № 2084/24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 309/2001 г., ІІІ г. о.; Р. № 1488/8.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 814/99 г., V г. о.
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен от въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и писмения отговор, представени от страните, констатира, че не е налице основание за допускане на обжалване на въззивното решение пред ВКС и по двете касационни жалби.
Общото задължение за касатора, предвидено с разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК е изпълнено, ако касаторът е формулирал правен въпрос с материално или процесуалноправен характер, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на решението. На основата на представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в специалното производство за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд се произнася дали правният въпрос, посочен от касатора е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Посочените от страната правни въпроси определят рамките, в които Върховният касационен съд се произнася в процеса по селекция на жалбите и не е длъжен да извежда правни въпроси от твърденията и оплакванията на касатора в жалбата.
Основанията за допускане на обжалваното решение до касационен контрол са различни от общите основания за неправилност на решението, формулирани с разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, обуславящи неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
В конкретния случай представеното и от двете страни изложение относно допускането на касационно обжалване на въззивното решение не съдържат правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочените от страните въпроси по съществото си съставляват доводи, относими към правилността на решението в аспект на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на обсъждане поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и кредитиране или не на ангажирани от страните доказателствени средства – свидетелски показания, писмени доказателства и пр. Този извод се потвърждава от приложените към изложението на касатора-ищец съдебни решения на ВКС, постановени в касационно производство по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отм./.
С изложението към жалбата на ищеца не са представени съдебни решения, които да подкрепят наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК при неизпълнение на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. А към изложението на касатора-ответник липсват приложени съдебни решения. С възпроизвеждането на абзаци от съдебни решения не се изпълнява изискването за прилагане към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копия от влезли в сила съдебни решения при позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ІV „г” състав от 1.04.2010 г., постановено по гр. д. № 12115/09 г. по касационни жалби и на двете страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: