1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 22.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 649/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. Д. Д., с. Строево, област П. против въззивно определение на П.ски апелативен съд, ІІ гр. с. № 1295/13.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 897/2010 г.
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на А. Д. Д. с вх. № 28524/13.08.2010 г. против определение на П.ски окръжен съд № 2205/28.07.2010 г., постановено по гр. д. № 3478/2008 г., с което е отменено протоколно определение за даване ход на делото за разглеждането му по същество и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените обективно съединени отрицателни установителни искове.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 288 ГПК, приподписано от адвокат П. Н., жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: допустим ли е искът по чл. 424 ГПК при наличие на разписка, установяваща пълно погасяване на дълга, представена в срока за доброволно изпълнение пред съответния съдебен изпълнител, на когото е възложено събирането на вземането и представлява ли нововъзникнало обстоятелство по смисъла на закона неоспорването на тази разписка от взискателя съобразно предоставената му възможност с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че така формулираните въпроси са от съществено значение при разрешаване на подобни спорове, не е налице трайно установена практика на ВКС, което обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. В. Б. ЕГН xxxxxxxxxx, гр. П., ул. „А.” № 5 чрез процесуален представител адвокат А. Т. Б. поддържа частната жалба да се остави без разглеждане, като недопустима, а в случай, че се прецени за допустима моли да се остави без уважение като неоснователна. Тезата за недопустимост на касационното обжалване е обоснована с разбирането, че с изложението не е посочен какъв е съществения за конкретния казус или за правото въпрос, който въззивният съд да е решил в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК; с изложението не е посочен процесуалноправен въпрос, решен в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК; твърдяната от жалбоподателя преценка на представеното писмено доказателство „разписка” дали представлява основание за допустимост на иска по чл. 424 ГПК всъщност представлява необсъждане на доказателствата и доводите на страните и не представлява съществен процесуалноправен въпрос. Изложени са съображения за неоснователност на частната жалба по съществото на спора. Претендира присъждане направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд в настоящия състав констатира следното:
Предмет на делото са предявени от длъжника А. Д. Д. против кредитора С. В. Б. обективно съединени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 424 ГПК за установяване недължимост на суми в размер на 25 000 лв. и 18 500 лв. съгласно сключени между страните договори за заем, за които е издаден изпълнителен лист и е постановено незабавно изпълнение въз основа заповеди за изпълнение, издадени по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК. Ищецът твърди, че в срока за доброволно изпълнение е представил документ декларация-разписка от 9.09.2008 г. без нотариално заверени подписи, издадена от ответника, съгласно която отношенията между тях по сключените договори за заем са уредени и на това основание е поискал прекратяване на изпълнителните дела и тъй като разписката е оспорена от С. В. Б. това обстоятелство според А. Д. Д. е нововъзникнало и обосновава допустимост на предявените искове по чл. 424, ал. 1 ГПК. Ответникът писмено е декларирал, че разписката не е издадена от него и е оспорил предявените искове като недопустими, тъй като вземанията не са оспорени от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, а и не са налице новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които да не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК или с които същият да не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК.
Разписката, на която се позовава ищецът е съставена на 9.09.2008 г. В полза на кредитора-ответник по делото са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение на 29.09.2008 г. и на 26.09.2008 г. или след съставянето на разписката от 9.09.2008 г.
При тези данни съдът е приел, че с факта на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е оспорил, не е признал твърдението на длъжника да е осъществил плащане по сключените договори, както и че за ищеца не е налице новооткрито обстоятелство, обуславящо допустимост на производството по чл. 424 ГПК. В заповедното производство длъжникът е разполагал с процесуални възможности за защита, а именно: да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК, съответно възражение по чл. 423 ГПК или частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, от нито една от които длъжникът не се е възползвал.
Независимо от процесуалната редовност на частната касационна жалба настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу визираните с т. 1 и т. 2 определения, касационното обжалване е допустимо при наличие на точно определени условия. Задължително изискване за допускане на касационно обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който следва да е налице едно или повече от посочените с чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК основания.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалните предпоставки, при наличие на които е свързана допустимостта на предявените от жалбоподателя отрицателни установителни искове. Оспорването на дължимостта на исковите суми е обоснована от жалбоподателя с твърдението за наличието на документ, установяващ обстоятелство, който му е бил известен и на който е могъл да се позове преди да изтече срока за възражение срещу издадената в полза на кредитора му заповед за изпълнение. След изтичането на този срок поради преклудиране установяваните с документа обстоятелства вече не могат да послужат като основание за предявяване на иск по чл. 424 ГПК.
Нормата на чл. 424 ГПК, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт не е неясна или непълна и не се налага по пътя на тълкуване да се изяснява съдържанието й, за да се приеме, че е налице в случая посоченото от жалбоподателя основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на П.ски апелативен съд, ІІ гр. с. № 1295/13.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 897/2010 г. по касационна жалба на А. Д. Д., с. Строево, област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: