ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
София,16.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1961//2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. А. Р. ЕГН ********** от гр. Я. чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, П-ри състав № 1106/30.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1215/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Ямболски окръжен съд от 13.01.2009 г. по гр. д. № 7/2009 г., с което в производство по реда на чл. 622 ГПК вр. чл. 623 ГПК и Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност е признато и допуснато изпълнението на решение № 323 Р/08 г. от 17.10.2008 г., постановено от Районен съд Зийгбург, Семеен съд, с което правото за определяне на местопребиваването на родените от брака на страните деца е прехвърлено на майката З. Р. Съдът е счел, че са налице уредените с Регламента основания за допускане на изпълнението на решението на немския съд; представени са изискващите се от чл. 623, ал. 2 ГПК и чл. 37, § 1 от Регламента документи – копия от съдебното решение и удостоверение по чл. 39 от Регламента с удостоверен превод на български език, както и че не са налице предвидените с чл. 23 от Регламента основания да бъде отказано допускане изпълнение на решението.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение засяга материалноправни и процесуалноправни въпроси относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност съгласно Регламент /ЕО/ № 2101/2003 г. от 27.11.2003 г. на Съвета на ЕС, от произнасянето по които зависи не само изхода на конкретното дело, но са и с принципно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на гражданското право и процес. Според касатора конкретният казус е решен в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива практика на съдилищата и произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на гражданското право и процес. Към жалбата са приложени определение № 247/15.02.2009 г. по т. д. № 294/2009 г., ВКС, ТК и определение № 234/26.03.2009 г. по гр. д. № 77/2009 г., ВКС, II г. о., с които са посочени изискванията на закона, за да се приеме, че е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация З. Г. Р. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че в случая са налице условията на чл. 23 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. за признаване и допускане изпълнението на Решение № 323 /08 г. от 17.10.2008 г. на Районен съд Зийбург, Семеен съд, с което правото за определяне местонахождението на малолетните деца на страните А, родена на 21.05.1995 г. и А. Р. , роден на 8.09.2000 г. е прехвърлено на майката.
Общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е задължението на касатора да посочи конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са от решаващо значение за изхода на делото. Въпросите трябва да са конкретни, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловили правната воля на съда, обективирана в съдебното решение. Само при положение, че това императивно по своя характер изискване е изпълнено от страна на касатора Върховният касационен съд може да изпълни задълженията си в производството за селектиране на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Посоченото в конкретния случай с касационната жалба, че с въззивното решение са засегнати материалноправни и процесуалноправни въпроси относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност Съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. е твърде общо, не съдържа конкретните правни въпроси, обусловили правните изводи на съда по предмета на спора и не отговаря на изискването на закона за задължително формулиране от страна на касатора конкретни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за допустимост по смисъла на т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това твърдението на касатора, че конкретният казус е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т. 1 / и е налице противоречива практика на съдилищата /т. 21 не е подкрепено със задължителна съдебна практика /тълкувателни решения на ВС и ВКС, постановления на Пленума на ВС, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, както и с влезли в сила решения на съдилища в страната по идентични случаи с противоречиво разрешение.
С жалбата касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но липсва обосноваването му с конкретни аргументи. Представени са определение № 247/15.05.2009 г. по т. д. № 294/2009 г., ВКС, ТК, II т. о. и определение № 234/26.03.2009 г. по гр. д. № 77/2009 г., ВКС, II г. о., с които съдебни състави на ВКС са дефинирали необходимите изисквания, за да се приеме, че е налице основанието за допустимост по т. 3. Посочено е, че това основание е налице при противоречива съдебна практика, при непротиворечива, но погрешна съдебна практика, при необходимост от тълкуване на закона за отстраняване непълнота или неяснота на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден спор или когато е налага да се изостави дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Прилагането в конкретния случай на правните норми на чл. 622 и чл. 633 ГПК вр. чл. 21сл. от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност не е свързано с неяснота или непълнота
на правната уредба, както и с необходимост от тълкуването на посочените разпоредби.
Конкретните доводи, изложени с касационната жалба, с които се обосновава тезата, че в случая не са налице условия за признаване и допускане изпълнение на решението на немския съд са по съществото на делото, обосноваващи неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281 ГПК, които не са относими към основанията за допустимост на касационното обжалване в производството по чл. 288 ГПК. Проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК.
Доводът за наличие на противоречие между обжалваното решение и влязлото в сила след приключване устните състезания пред въззивната инстанция решение на Ямболския районен съд № 444/2.07.2009 г. по гр. д. № 1739/2008 г., с което бракът на страните е прекратен по взаимно съгласие и със споразумение по чл. 101 СК страните са уредили въпроса за местопребиваването на родените от брака им деца е ирелевантен към производството за допустимост на касационния контрол.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Втори състав № 1106/30.07.2009 г. по гр. д. № 1215/2009 г. по касационна жалба от Р. А. Р. ЕГН ********** от гр. Я. чрез процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
ЧЛЕНОВЕ:
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.