ОПРЕДЕЛЕН И Е № 982
София, 12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 475/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. К. против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана от 20.01.2012 г., постановено по гр. д. № 322/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд-Монтана от 4.08.2011 г., постановено по гр. д. № 606/2010 г., с което е отхвърлен предявения от А. С. Д. против Е. Д. Г., Г. В. М. със съгласието на майка си Ц. Т. М. и Ц. Т. М., като майка и законен представител на Е. В. М. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е придобил на основание чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността върху процесния недвижим имот: Уг идеална част от сграда с идентификатор 48489.11.354.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/5.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, като сградата е разположена в имот с идентификатор 48489.11.354, цялата със застроена площ от 58 кв. м., брой на етажите-1, предназначение-постройка с допълващо предназначение, като дарената част от сградата съставлява самостоятелен обект: едноетажна масивна сграда, представляваща „Сервиз за битова електроника“ със застроена площ от 30 кв. м., находящ се в южната част на сградата, построена в парцел II, пл. № 479, кв. 96 по плана на [населено място], целият от 779 кв. м., както и в частта за разноските пред двете съдебни инстанции.
Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли решението в обжалваната част да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК и да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че той е придобил собствеността върху процесния имот на основание 10-годишно давностно владение с присъждане направените от него разноски по делото пред всички съдебни инстанции. Конкретните му оплаквания са срещу извода на въззивния съд, че ищецът не е установил по делото по безспорен начин владение на имота в продължение на повече от 10 години.
Подадено е допълнение към касационната жалба с изложение по допустимостта на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е входирано, няма данни да е подадено в срока по чл. 283 ГПК, поради което не се поставя на обсъждане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване, приложено към касационната жалба, касаторът се е позовал на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложението на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 68 ЗС в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Наличието на предварителен договор за продажба на недвижим имот, в който е отразено, че владението и ползването на имота се предава към момента на сключването на този договор, представлява ли безспорно доказателство за предаването на владението и ползването или за доказване на предаването е необходимо да се представят и други доказателства. Позовава се на съдебна практика на ВС и ВКС. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е по въпрос относно приложението на чл. 20 ЗЗД, а именно: Дали при тълкуването на договорите е необходимо да се отчита запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, като се има предвид предмета на договора, както и преследваната с него цел.
За ответниците по касация Е. Д. Г., Г. В. М. и Е. В. М. и двете със съгласието на майка си Ц. Т. М. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат С. Г.. Жалбата е оспорена по допустимостта на касационното обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС като неоснователен, поради неизпълнена от ищеца доказателствена тежест да установи твърдението си, че е придобил собствеността върху имота поради изтичане на 10-годишен давностен срок.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл. Първият посочен въпрос по съществото си е оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Непосочването на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на обжалването пред ВКС.
Независимо от това не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 2 от TP № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Към изложението са представени съдебни решения на тричленни състави на ВС и ВКС, които не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на посоченото основание за допустимост на обжалването пред ВКС.
Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени съображения в аспект на изискванията на закона, така както са разяснени с т. 4 на цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Монтана от 19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 322/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба на А. С. Д..
елението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: