1
ОПРЕДЕЛЕН И E
№ 100
София, 24.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4375/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. Д. ЕГН 6104271854 от гр. С. чрез пълномощник адвокат Апротив въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, 1У-Б състав от 9.04.2008 г. по гр. д. № 1904/2007 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 62 състав от 27.04.2007 г. по гр. д. № 3784/2007 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от В. К. Д. срещу „Пазари В. ; Е. , гр. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и са присъдени разноски по делото.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Подадено е изложение за допустимост на касационното обжалване, с което е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са изложени каквито и да било доводи.
2
В изпълнение на указания за отстраняване нередовност на касационната жалба във връзка с изложението за допустимост процесуалният представител на касатора е заявено, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд-основание за допустимост на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е дали съдът е длъжен да обсъди и прецени всички релевантни за спора доказателства и доводи на страните или е достатъчно да прецени само част от тях и да направи извод за неоснователност на претенцията. В подкрепа на това основание са приповторени изложените с касационната жалба оплаквания за съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като основание за отмяна поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. В подкрепа на посоченото основание не са посочени решения от практиката на ВКС. На второ място е посочено, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, засягащ основателността на предявения иск, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: неправилно и несъответстващо на събраните в производството писмени доказателства въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно сключен нов договор за управление на предприятието. Посочени са и са приложени решение № 6^8/19.04.2002 г. по гр. д. № 1012/2001 г. на ВКС, Ш г. о. и решение № 1187/3.10.2005 г. по гр. д. № 811/2002 г. на ВКС, Ш г. о. На трето място е посочено, че въззивният съд се е произнесъл и по следния материалноправен въпрос, засягащ основателността на предявения иск, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: неправилно въззивният съд е приел като ирелевантно за спора решението на Съвета на директорите от 8.11.2006 г.-срокът на изпълнението му е бил 10.11.2006 г., а уволнението не е извършено в него и за визираното в протокола дисциплинарно нарушение, като трудовото правоотношение е прекратено впоследствие на основание чл. 328, ал. 2 КТ при липса на решение на Съвета на диретгорите за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Обобщено е посочено, че всичко изложено е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основание за допустимост по чл.280,ал. 1,т. ЗКТ.
За ответника по касалия „Пазари В. ; Е. , София чрез процесуален представител адвокат С е изразено становище за недопустимост на касационното обжалване, както и че решението е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие и след анализ на доказателствения материал.
Касационната жалба е подадена в срока то чл. 283 ГПК.
3
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното:
За да отхвърли исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и от правна страна е приел, че уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона при наличие на елементите от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 КТ: безсрочно трудово правоотношение между страните, упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ при наличие на сключен договор за управление на предприятието в рамките на 9-месечния срок от сключването на договора за управление, ищцата е служител от ръководството на предприятието /главен счетоводител/.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивното решение да е постановено по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, като в изложението трябва да се посочат конкретни решения.
В случая предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК не са налице.
Преди всичко, изложените от касатора доводи в подкрепа на посоченото основание за допускане на касационно обжалване приповтарят изцяло изложените с касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на решението, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Не са приложени решения в подкрепа на посочения съществен процесуалноправен въпрос /чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
Приложените решения на ВКС, III г. о. ре установяват, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вярно е точно обратното. С първото решение № 688/19.04.2002 г. по гр. д. № 1012/2001 г. съставът на ВКС, Ш г. о. е приел, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се прилага само при договор, сключен по реда на чл. 25, ал. 1 ПРУПСДП за управление на публично предприятие, създадено по реда на ЗППДОП, а е приложимо за всяко икономическо образувание, където се полага наемен труд, стига то да има статут на предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР на КТ, както и че липсва законова забрана правото на уволнение по чл, 328, ал. 2 КТ да бъде упражнено при всеки нов договор за управление, независимо дали е променена или не личността на изпълнителя, упражняващ от името и за сметка на работодателя, работодателската власт. С второто решение ВКС, III г. о. е приел, че фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ изисква сключен договор за възлагане на управление и не зависи от вида на търговското дружество.
4
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, при които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона или това основание е приложимо, когато следва да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС или да се преодолее погрешна постоянна практика. От „значение за развитие на правото“ е когато следва да се даде тълкуване на закона при непълнота или неяснота на правни норми за усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът се е позовавал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са развити конкретни доводи. Изложението във връзка със задължението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, като са повторени оплакванията по касационната жалба.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ГК, IV Б отделение от 9.04.2008 г., постановено по гр. д. № 1904/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ