О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 30.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател: НАДЯ ЗЯПКОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря [DP1]присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 2224 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. А. от гр. Х. срещу определение № 1* от 16.10.2008 год. по гр.д. № 4596/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба и прекратено производството по гр.д. № 4596/2007 г. по описа на същия съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Производството по гр.д. № 4596/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е образувато по подадената от М. А. касационна жалба срещу въззивно решение от 4.05.2007 г. по гр.д. № 28/2007 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между малолетното дете М неговия баща С. К. С. на основание чл.106, ал.1 СК.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати касационното производство съставът на ІІ г.о. на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като касаторката не е обжалвала първоинстанционното решение в тази част. Изложил е съображения, че при разглеждане на правния спор не могат да се прескачат инстанции съгласно принципа на инстанционната изчерпателност.
Определението е законосъобразно.
Касационното производство е образувано по реда на § 2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./
Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал.1, б. „а“ ГПК /отм./ на касационно обжалване подлежат въззивните решения. Решенията на първоинстанционните съдилища, които не са били обжалвани пред въззивния съд, не подлежат на касационен контрол с оглед принципа на инстанционна изчерпателност при разглеждане на спора. Правото на касационно обжалване се поражда в резултат на упражненото право на въззивно обжалване. В случая М. А. не е обжалвала решението на районния съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между малолетното дете М неговия баща С. К. С. на основание чл.106, ал.1 СК, поради което и само се е отказала от следващите процесуални възможности за атакуване на въззивното решение.
С оглед изложеното правилно тричленният състав на Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, като такава я е оставил без разглеждане, и е прекратил касационното производство.
Неоснователно е оплакването, че решението на районния съд е било обжалвано и в частта, предмет на касационната жалба. Видно от въззивна жалба вх. № 1* от 22.11.2006 г. решението на въззивния съд е обжалвано само в частта му относно вината за разстройството на брака и с която е бил определен размерът на месечната издръжка на детето М. С. Правилен е изводът на тричленния състав, че направените в съдебното заседание, проведено на 21.03.2007 г. оплаквания от пълномощника на касаторката относно определения режим на лични контакти на бащата с детето не могат да обосноват извода, че първоинстанционното решение е обжалвано и в тази част, тъй като те са извън срока по чл.197 ГПК /отм./.
Доводът, че касационната жалба е депозирана в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ е без правно значение, тъй като същата е оставена без разглеждане поради неспазване принципа на инстанционна изчерпателност, а не поради нейното просрочие.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 16.10.2008 г. по гр.д. № 4596/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
[DP1]