О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 20.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 576/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2,т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Р. И. Х. и Х. И. Х. от гр. С. против определение , постановено в съдебно заседание от 17.03.2009 год. по гр.д. № 2725/2008 год. на СГС, ІV Г въззивен състав , с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на подадената от Х. допълнителна въззивна жалба срещу решението от 17.08.2007год., постановено по гр.д. №22371/2003 год. на Софийски районен съд, 1 ГК, 49 състав в частта му, в която по иска с пр. осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД, предявен от Б. А. К. срещу А. С. Н. от гр. С., е признато за установено че упълномощителната сделка по пълномощно №1783/11.04.2003 год. на нотариус Д. Т. , е нищожна.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развиват се съображения, обосноваващи интереса на двамата частни жалбоподатели от обжалване на първоинстанционното решение досежно иска по чл. 26,ал.2 ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка. Молят обжалваното определение да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба Б. К. , чрез пълномощника си по делото адв. Ат. Ж. , оспорва частната жалба. Изразява становище, че въззивната инстанция правилно е прекратила производството по допълнителната въззивна жалба на Р. И. Х. и Х. И. Х. , доколкото същите не са страна по атакуваната упълномощителна сделка. Моли определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Частните жалбоподатели не са страна по предявения от Б. К. установителен иск за нищожност на упълномощителната сделка. С оглед на това решението по този иск , не е постановено по отношение на тях и същите не са надлежна страна / не са активно процесуално легитимирани / да го обжалват. Последният извод не се променя от обстоятелството, че този иск е бил обективно съединен с предявените срещу частните жалбоподатели искове за собственост на процесния апартамент и съдът се е произнесъл с едно общо решение по тях. В случая исковете са разгледани в едно производство при условията на чл. 123 ГПК поради връзка между тях като са били съединени от ищцата още с исковата молба. Така съединените искове обаче биха могли да бъдат разгледани и в отделни производства като производството по първия иск с пр. осн. чл. 26,ал.2ЗЗД би било преюдициално по отношение на исковете за собственост срещу двамата частни жалбоподатели. При такава хипотеза частните жалбоподатели не биха фигурирали в решението постановено по предявеният от Б. К. срещу А. С. Н. иск с пр. осн. чл. 26,ал.2 ГПК за установяване нищожност на упълномощителната сделка.
По тези съображения определението на Градският съд, с което е прекратено производството, образувано по допълнителната въззивна жалба на Х. , е правилно. Въззивната жалба е недопустима, доколкото е подадена от страни, които не са процесуално легитимирани да обжалват решението в на първата инстанция в сочената част.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 17.03.2009 год., постановено по гр.д. № 2725/2008 год. на Софийски градски съд, ІV г въззивен състав , с което е прекратено производството по делото образувано по допълнителна въззивна жалба на вх. № 43732/25.10.2007 год. на Р. И. Х. и Х. И. Х. от гр. С. срещу
решението от 17.08.2007год., постановено по гр.д. №22371/2003 год. на Софийски районен съд, 1 ГК, 49 състав в частта му, в която по иска с пр. осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД предявен от Б. А. К. срещу А. С. Н. от гр. С., е признато за установено че упълномощителната сделка по пълномощно №1783/11.04.2003 год. на нотариус Д. Т. , е нищожна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: