О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 12.07. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 277/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от гр. М. срещу решение от 30.10.2009 год., постановено по в. гр.д. № 334/2009 год. на Окръжен съд гр. М., с което е потвърдено решението на Районен съд гр. М. по гр.д. №57/2009 год. в частта, в която е прието, че виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните е мъжът , родителските права на роденото от брака дете Т, са предоставени на майката като на бащата И. Т. И. е определен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законна представителка М. К. И., месечна издръжка.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ .
Касторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което разводът да бъде постановен по изключителна вина на ответницата , родителските права върху детето да му бъдат предоставени , като на майката бъде определен режим на лични отношения с детето, както и същата да бъде осъдена да заплаща по 70 лв. месечна издръжка или евентуално, след отмяната на обжалваното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Ответницата по касация М. К. И. от гр. М., оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност , за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая , касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1, т.1 ГПК:
Според касатора въззивното решение е постановено в грубо противоречие с практиката на ВКС по граждански дела , съгласно която на преценка и обсъждане подлежат всички допуснати и приети от съда доказателства / позовава се на нормата на чл. 188,ал.1 ГПК / отм./, респ. чл. 12 ГПК , както и на представените в копия Р № 1239/11.02.2009 год. по гр.д. № 5164/2007 год. на ВКС, І г.о. и Р № 1253/14.01.2009 год. по гр.д. № 5246/2007 год. на ВКС, V г.о. , където това законово изискване е възпроизведено. Посочено е също, че съдът не се е мотивирал по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и възлагането на родителските права , които въпроси според него са съществени материалноправни въпроси в бракоразводния процес.
Визираното от касатора нарушение на чл. 188,ал.1 ГПК / отм./, респ. чл. 12 ГПК, представлява касационно основание за отмяна , което следва да бъде преценявано едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпросите относно вината и предоставянето на родителските права сами по себе си не представляват правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК с посочените вече характеристики , а част от самият предмет на делото, образувано по иск за развод с пр. осн. чл. 99,ал.1 СК / отм./. Сочената от касатора липса на мотиви на решението в тази част е процесуалноправно нарушение , също съставляващо основание за отмяна на решението, а не такова за допустимост на касационното обжалване.
Изискването за посочването на правен въпрос представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на визиран правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК не дава възможност съдът да обсъди и прецени наличието на специалните основания за допустимост на касационното обжалване / в случая касаторът е посочил тези по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК/ , тъй като същите следва да бъдат преценявани в контекста на поставения правен въпрос. С оглед на това – непосочването на такъв въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение,не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2009 год., постановено по в. гр.д. № 334/2009 год. на Окръжен съд гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: