О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 438
София, 15.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 385/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1,2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. С. и Х. А. С. от гр. П. срещу решение , постановено по гр.д. №590/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, в която оставя в сила първоинстанционното рeшение на Пазарджишкия районен съд по гр.д. № 1682/2007 год. за сумата 1314,14 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществени нарушения на съдо- производствените правила и необоснованост. Касаторите навеждат довод, че за да приеме наличие на причинно – следствена връзка между извършения от тях ремонт в собствения им имот и претърпените от ответницата вреди ,съдът неправилно е интерпретирал заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза. Изтъкват, че причина за уврежданията в имота на ответницата са специфичните природо – климатични условия към момента на увреждането – продължителни поройни дъждове , бури и наводнения. Излагат съображения, че представената по делото писмена документация не сочи на влошаване състоянието на ответницата, а за наличие на хронични заболявания, за които същите не могат да носят отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски.
Към касационната жалба се намира приложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационната жалба до разглеждане е посочено, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросите, които са били предмет на разглеждане в решението се решават противоречиво от съдилищата. С допълнително приложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че с въззивното решение , съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен впрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа насоченото основание е представено решение от 09.08.2004 год., постановено по гр. д. № 3502/2003 год. ІVА отд. на СГС.
Ответницата по касация М. З. К. от гр. П., не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведеното касационно основание по чл.280,ал.1,т.1,2 ГПК, поради следното: .
Разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1,2 ГПК предвижда като селективен критерий за допускане на касационно обжалване, изискването с решението, което е предмет на обжалване, съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос , който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. В случая касаторът не е формулирал съществения материално правен или процесуално правен въпрос, който с обжалваното решение е бил решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. Дори да се приеме, че това е въпроса за причинно – следствената връзка между деянието и настъпилите вредни последици като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД , следва да се посочи, че съдилищата безпротивречиво приемат, че причинно – следствената връзка между деянието и вредоносния резултат е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, като в този смисъл е и практиката на ВКС .
Представеното решение по гр.д. № 3502/2003 год., на СГС, ІVа отд. не обосновава извод в обратния смисъл, а съдържащите се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК оплаквания на практика се отнасят до неправилност на обжалваното решение , което е касационно основание за отмяна на обжалваното решение, а не за допустимост на касационното обжалване.
Доколкото не са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК касационното обжалване на въззивното решение, постановено по гр. д. №590/2008 год. не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 547 от 16.10.2008 год., постановено по гр.д. №590/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: