О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 303
София, 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Г. от гр. С. срещу решение № 217/21.07.2008 год., постановено по гр.д. №55/2008 год. на СГС, БК, І-ви въззивен състав , с което е отменено решението от 14.11.2007 год. по гр.д. № 1293/2007 год. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което съдът е определил режим на лични контакти на В. Е. П. и Ц. Н. П. и двамата от гр. С. с малолетния им внук М. Б. Н. П. на осн. чл.70,ал.2, изр.2 от С. кодекс, както следва: да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа, като тези лични контакти да се осъществяват в жилището на адрес: гр. С., ул. „П” №54,ет.4,ап.11 или на друго подходящо място, извън жилището на адрес гр. С., ул.”П” № 54,ет.5,ап.14.
В касационната жалба са наведени оплаквания , че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Касаторката изтъква, че решението е постановено в нарушение на С. кодекс и Закона за закрила на детето , доколкото е в противоречие с интересите на малолетното и дете. Изразява становище, че въззивният съд е пренебрегнал всички събрани по делото писмени и устни доказателства относно неблагонадежността и умишлените злонамерени действия на ответниците – баба и дядо на детето, което прави контакта им с тях опасен и вреден за неговия живот ,здраве и права. Посочва, че съдът е постановил обжалваното решение без да вземе предвид представеното по делото медицинско удостоверение и без да вземе становището на вещи лица относно психическото състояние на другия син на ответниците и чичо на детето . Правят се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, довели до постановяване на решението без по делото да са събрани необходимите доказателства за установяване на действителната фактическа обстановка, релевантна към правилното решаване на спора. Иска се отмяна на решението. На осн. чл.282,ал.2 и 3 ГПК се прави искане за спиране изпълнението на въззивното решение.
По делото е депозирана частна касационна жалба, с която също се обжалва решението „по същество” с оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба касаторката обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критерия, визиран в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация Ц. и В. П. , оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведеното касационно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради следното: .
Разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК предвижда като селективен критерий за допускане на касационно обжалване с решението, което е предмет на обжалване, съдът да се е произнесъл по съществен материалоправен и процесуален въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона. В случая касаторката не обосновала кой е съществения материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Такива по смисъла на закона могат да бъдат принципни и основополагащи въпроси на материалния и процесуалния закон, по които наложително следва да има единно разбиране и прилагане на закона . В случая посочения от нея съществен правен въпрос на практика съвпада със предмета на спора между страните, а именно налице ли са условия за определяне на режим на лични контакти на бабата и дядото с малолетния им внук ,а съдържащите се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК оплаквания на практика се отнасят до касационните основания за отмяна на обжалваното решение и са относими към основателността на касационната жалба . С оглед на това , същите са ирелевантни при преценката за допустимостта на самото касационно обжалване . Доколкото не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК касационното обжалване на въззивното решение, постановено по гр. д. №55/2008 год. не следва да бъде допуснато. Предвид становището за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съдът не се произнася по искането за спиране на изпълнението на въззивното решение.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 217 от 21.07.2008 год., постановено по гр.д. №55/2008 год. на Софийски градски съд, БО, І-ви въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: