О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 22.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1871/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на С. И. Г. от гр. С. срещу решение от 18.06.2009 год. по гр.д. № 1392/2008 год. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав , с което е обезсилено решението на Софийски районен съд , ГК, 41 състав, постановено на 18.06.2007 год. и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение . Касаторът навежда твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е вникнал в същността на неговото оплакване. Сочи, че не е имал претенция за имуществени вреди и че не може да уточни какви са вредите от това, че не е могъл да извърши строителство в собствения му имот поради виновното бездействие на ответната община. Претендираните от него неимуществени вреди не се състоят в болки и страдания, а от претърпяно унижение.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В допълнително уточнение на касационната жалба касаторът е посочил че по въпроса относно вредите, причинени на граждани от бездействие на общинската администрация няма практика на ВКС като този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба С. о. – не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в законоустановени срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение е да е обусловил изхода на конкретното дело.
Изискването за посочването на такъв въпрос представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съответно- непосочването на такъв въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая ,за да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В съответствие с правомощията си на „инстанция по същество” същият е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите на молбата. В решението е констатирано, че в дадения от съда срок жалбоподателят не е предприел никакви действия по отстраняване на визираните нередовности , поради което исковата молба е останала нередовна. С оглед на това и осн. чл. 209,ал.1,изр.1 ГПК / отм./ въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Така постановеното решение е имало за предмет процесуалноправен въпрос , който е обусловил решаващите изводи на съда относно недопустимост на образуваното исково производство. Решението не е по съществото на спора, поради което не се занимава с въпроса за вредите от действията, респ. бездействията на администрацията . С оглед на това посочения от касатора въпрос, който освен че е твърде общо и непрецизно формулиран, няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал.1 ,т.1 ГПК, поради което само на това основание касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2009 год. по гр.д. № 1392/2008 год. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд , ГК, 41 състав, постановено на 18.06.2007 год. и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: