О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1515
София, 11.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1519/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” А. , гр. П. срещу решение № 1* от 03.07.2009 год., постановено по въз. Дело № 784/2009 год. по описа на Окръжен съд гр. П., с което е отменено решение № 266/06.02.2009 год. по гр.д. № 1891/2008 год. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено ново решение , с което „О” А. , гр. П. е осъден да заплати на Т. А. К. на осн. чл. 200 КТ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано датата на исковата молба 02.07.2008 год. до окончателното изплащане на сумата , държавна такса и разноски.
В жалбата се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и по- конкретно за неправилно приложение на нормата на чл. 358,ал.1,т.3 КТ относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 200 КТ.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като се присъдят и направените деловодни разноски.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. В него касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критерия, визиран в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 КТ като твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуално правния въпрос относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност по чл. 358,ал. 1,т.3 ГПК в противоречие с практиката на ВКС . В подкрепа на това представя Решение № 1* от 31.10.2006 год. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 320/2004 год.
Ответникът по касация Т. А. К. от с. К., Пловдивска област, оспорва жалбата . Изразява становище ,че по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС и конкретно с представеното решение №1709 от 31.10.2006 год. по гр.д. № 320/2004 год. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че давностният срок за предявяване на иска по чл. 200 КТ започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, защото съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника възниква право на иск за обезщетение на вреди за същия период. Прието е, че доколкото последното експертно решение на ТЕЛК е от 20.07.2005 год. , а исковата молба е заведена на 02.07.2008 год. тригодишния давностен срок не е изтекъл и предявеният иск не е погасен по давност. Така постановеното решение и разрешения с него въпрос е в съответствие с практиката на ВКС и конкретно с представеното решение на ВКС, където този въпрос е решен по същия начин.
С оглед на изложеното, основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е налице и касационно обжалване не следва да се допусне.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 784/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на „О” А. гр. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: